След като разбрахме колко важно е да разбираме себе си, за да намерим подходяща половинка в Причина 1, време е да оправим поглед към другите и причина 2.
Втора причина
Не разбираме другите
Този проблем е допълнително усложнен от това, че другите хора се намират на същото ниско ниво на самопознание като нас. Макар да ни мислят доброто, и те самите не са в състояние да разберат какво не е наред с тях, още по-малко да го споделят с нас. Разбира се, ние правим опити да ги опознаем. Посещаваме семействата им, може би дори училището, в което са учили. Разглеждаме техни снимки, запознаваме се с приятелите им. Всичко това ни помага да се чувстваме така, сякаш сме си свършили работата.
Но това е същото като начинаещ пилот да си мисли, че може да лети, само защото хартиеният самолет, направен от него, е успял да обиколи стаята.
В едно по-разумно общество потенциалните партньори биха се подложили един друг на подробен психологически въпросник и биха се изпратили на продължителен преглед при екип от психолози. През 2100 година това не би звучало като шега. По-скоро чудното би било защо на човечеството му е било нужно толкова много време, за да достигне до това ниво.
Необходимо е да знаем как функционира психиката на човека, за когото възнамеряваме да се оженим. Необходимо е да знаем неговото отношение, или позиция спрямо авторитета, унижението, самонаблюдението, сексуалността, проекцията, парите, децата, стареенето, верността и още редица неща. Това са неща, които не може да подразберем от един обикновен разговор.
Когато всичко това липсва, ние се ръководим до голяма степен от външния вид. Струва ни се, че можем да получим много информация от очите, носа, формата на челото, разположението на луничките, усмивките… Но това звучи толкова разумно, колкото и това да си мислим, че една снимка на атомна електроцентрала отвън е достатъчна, за да ни обясни всичко за процеса на ядреното делене.
Ние проектираме върху възлюбения си редица съвършенства въз основата на много малко доказателства. Когато разработваме цялостен образ на личността от няколко малки – но много отличителни – детайла, ние правим с характера на човек това, което очите ни инстинктивно правят с една скица на лице. Ние не я виждаме като портрет на някого без ноздри, само с осем кичура коса и без мигли. Без дори да се улавяме, че го правим, ние попълваме липсващите части.
Мозъците ни са тренирани да долавят с поглед малки белези и да строят от тях цялостна фигура. И ние правим същото по отношение на нашите потенциални брачни партньори.
Ние сме – много повече отколкото и ние самите си признаваме, и за наша собствена сметка – вещи майстори на измислицата.
Нивото на познание, което ни е необходимо, за да бъде един брак успешен, е отвъд това, което обществото ни е готово да позволи, да признае и да ни предостави и затова общоприетите в обществото ни вярвания за женитбата са дълбоко погрешни.
Източник: The Philosophers Mail
НАЗАД