Ако след 40 по-рядко допускате нови хора до себе си, причината невинаги е в липсата на желание за общуване. Променят се приоритетите, семейните отговорности и начинът, по който избирате с кого да прекарвате времето си. Клиничният психолог Елена Соломеина свързва по-трудното създаване на приятелства именно с тези промени и с натрупания житейски опит.
Вниманието се обръща към собствения живот
Според Соломеина около тази възраст на преден план излиза преоценката на постигнатото. Ако по-рано много усилия са отивали за кариера, създаване на семейство и материална сигурност, сега по-важни стават въпросите за собствените сили, цели и възможности. Разширяването на кръга от познати отстъпва място на равносметката.
Променят се и отношенията между поколенията. Когато децата навлизат в пубертета, споделянето на опит с тях кара родителите да се замислят и за собствения си път. Същевременно остаряването на майката и бащата носи нови отговорности — вече е по-трудно да останете в ролята на детето, което разчита на тях.
Навиците са по-устойчиви, а разочарованията се помнят
Психологът обяснява, че с годините се утвърждават начини на живот и поведение, които по-трудно променяме заради друг човек. Изграденото ежедневие носи стабилност, но оставя по-малко място за приспособяване към нови отношения.
Към това се добавя и опитът от болезнени загуби. Соломеина свързва страха от отхвърляне с по-предпазливото допускане на хора до себе си и с желанието да пазим личните си граници.
По-малко общи занимания, по-малко поводи за сближаване
В детството приятелствата се зараждат покрай игрите, после — в училище и университета. Общото занимание дава естествен повод хората да се виждат и да се опознават. Соломеина подчертава значението на тази споделена дейност за изграждането на близост.
Около 40 обаче семейството и отглеждането на децата често заемат централно място. Общуването извън дома може да остане по-сдържано и повърхностно, а съчетаването на работа, грижи за близките и лични отношения добавя напрежение.
Времето с познати хора става по-ценно
Има и още една промяна, която психологът откроява: в младостта времето изглежда почти безкрайно и е по-лесно да приемаме грешките в отношенията. По-късно предпочитаме да отделяме свободните си часове на изпитани приятели, с които се чувстваме спокойни, вместо да започваме опознаването отначало.
По-трудното създаване на нови връзки обаче не отменя възможността да запазим дългогодишните, емоционално значими приятелства, подчертава Соломеина.
НАЗАД