Защо сме пристрастени към социалните медии?

Стоп! Спрете да четете тази статия. Само за 3 секунди. Вдигнете глава от екрана на смартфона си и се огледайте около вас. Защото всички останали правят същото – дали сте пред лекарския кабинет, в кафене, в книжарница, возите се в градския транспорт или просто чакате на опашка... Всички са вглъбени и приведени към своите умни устройстава, чрез които откриват света. Само у нас регистрираните профили в най-популярната социална мрежа – Фейсбук са 3 500 000! Забележително е, че всъщност половин България диша и се вълнува в своя фейсбук живот. Това прави ли ни по-щастливи? Да анализираме заедно!

Реалност или Фейсбук ежедневие?

Едва ли сте разглеждали Фейсбук и живота ви там като инструмент за справяне със стреса, но е време да промените нагласата си. Как най-бързо да усетим собствената си значимост? Няколко лайка вършат чудесна работа. Как да покажем, че сме успешни, вдъхновени, обичани? Пост във Фейсбук от мечтана дестинация, снимка на изискано блюдо, селфи с нови обувки и още безброй варианти да изразим себе си. Е, а кой реално може да провери наистина ли сме щастливи в тези мигове или просто имаме нужда някой да го потвърди, и да ни се порадва... Фейсбук реално обслужва все повече не желанието ни да общуваме с другите, а стремежът да покажем благополучие и добро състояние на духа, мислите и ако щете на джоба. Тази показност е израз не само на нашия мироглед, но и на желанието ни да изкрещим на света, че в предизвикателствата на забързаното ежедневие успяваме да се радваме и да се шегуваме, и да сме „над нещата“. Запитайте се така ли е и какъв беше животът ви, когато не се тагвахте от хубави ресторанти и забележителности, не си правихте селфита с приятели, а като се върнехте от почивка се виждахте с близките, за да им разкажете. Сега – няма нужда. Те знаят къде и с кого сте били и за живите срещи не остава много информация.

Мнението на другите

Показността има и други функции. Тя е форма на споделяне, но негласно зад нея могат да се крият гняв, страх, притеснения. Споделяте възмущение и ето... поне 5 от Фейсбук приятелите ви, ще се впуснат да мрънкат заедно с вас. На живо блокирате пред други хора и се притеснявате да говорите, но във Фейсбук е друго. Там няма нужда от директен контакт. Можете да представите нещата, както прецените. Защо е нужно? Всички правим едно и също, търсим отдушник, търсим подкрепа, искаме да сме значими в очите на другите, а във фейбсук просто представяме онова, което другите желаем да видят за нас. Защото ни е нуждо да се чувстваме ценени и важни! Но мнението на другите няма да премахне емоциите, които бушуват в нас. Няма нужда да се крием зад постове и да създаваме нереална представа за себе си. Двойнственият онлайн живот не ни прави по-щастливи. Най-ценното за споделяне трябва да остава далеч от социалните мрежи, за ушите на доверени близки и приятели. Колкото повече показвате, толкова по-уязвими сте. А информацията за личността ви достига до хора, които не винаги знаете с какви намерения са.

Приятели или Фейсбук приятели?

И в подкрепа на последното твърдение... Фейсбук наистина ли е личното ви пространство, ако там сте приятели с шефа си и колегите... И с куп други хора, които могат да надникнат в дома ви, в чинията ви, понякога дори в спалнята ви. И колко от тях наистина са ви близки и имат нужда да бъдат информирани за вашите триумфи или проблеми?! Неслучайно вече имаме нова категория хора и вие сигурно сте се чували да казвате фразата: „С него съм приятел във Фейсбук...“ Какво искате да знаят за вас вашите фейсбук приятели? И заслужава ли си познати или добри познати да виждат и да четат какво става с вас? Какво ви носи това? Трибуна, гласност, възможност да подсилите собственото си удовлетворение или его? Отговорите остават за всички, които често потъват в другата фейсбук реалност и свикнаха, че е нормално да допускат повече хора до личното си пространство. Само един факт ще ви покаже фалшивостта на вниманието, което получавате. Махнете от профила си рождената си дата и вижте колко хора ще се сетят да ви честитят. Със сигурност ще са само онези истинските, на които наистина им пука за вас...

Стресът, които ни кара да бъдем други

Зад желанието да сме така публични стоят различни подбуди. Ако често сте гневни, преуморени и искате да изкрещите на целия свят, че бясната надпревара с времето и изискванията към вас ви съсипват, има и други начини. Не превръщайте фейсбук профила си и хората там в свидетели на постоянното ви възмущение или недоволство. Разбира се, начинът не е да се успокоявате със кафе, алкохол, цигари. В случай че сте припряни, гневни, нервни, уморени, но също така състезателен тип добър вариант е да поработите върху емоциите си и да пренаредите приоритетите си. Може да ви помогне и популярното хомеопатично лекарство на Немския хомеопатичен съюз Нукс вомика D1000. 2 приема на ден по 10 глобули за поне 2-3 седмици ще успокоят нещата, ще престанете да се дразните от всичко и всички, ще намалите припряността си. Много често зад хиперактивността на някой фейсбук потребител, се крие всъщност притеснителен и неуверен човек, който предпочита тази комуникация, но не и да застане пред хора и да води важни разговори. По-лесно е да се оплакваме от работата, шефа, колегите и какво ли още не (стига да не сме ги добави в листата с приятели), защото се страхуваме и блокираме, когато трябва да защитим позицията си в пряк разговор. На такива хора добре се отразява лекарството Гелсемиум D1000. Не само, за да промените своето фейсбук поведение, но и за да сте по-успешни по време на интервюта, разговори с шефа и дори да прекрачите кабинета на стоматолога без страх. Отново 2 седмици по 2 пъти на ден по 10 глобули са добър вариант. И въобще анализирайте поведението си и не с крийте зад фейсбук профила си, това не помага. Ако имате проблеми с общуването, по-добре потърсете психолог или лекар хомеопат, но не зацикляйте във фейсбук емоции.

Използвайте добрите страни на социалните мрежи и запазете най-хубавите си мигове, несподелени със света. Нека са наистина ваши и на любимите ви хора! Това не ги прави по-малко значими! Напротив!

Автор: Цвети Стоянова

НАЗАД