1. Старите души и връзките

Ако си стара душа, със сигурност няма да ти е лесно, докато търсиш любовта. Всъщност, ако си стара душа, няма да ти е лесно в нищо. Просто защото имаш различен поглед и различно усещане за света и хората в него. Старата душа не може да се примири със стандартните, "конвенционални връзки". Тези връзки, които се вписват в общоприетите "рамки". Тези връзки, които са навсякъде около нас... Старата душа носи в себе си усещането, разбирането, нуждата за истинска, дълбока, споделена връзка. Връзка между душите. Връзка, която се надгражда всеки ден. Връзка, която се променя, диша, пулсира като самия живот. Връзка, която се създава изключително трудно. Защото самата тя е трудна. Защото изисква непрестанни усилия. Защото те провокира. Защото, за да си част от нея, е нужна смелост и решимост. Нуждно е да си стара душа...

2. Старите души и работата

Старата душа изпитва същите затруднения и на работното място. Ако е принудена от обстоятелствата да се занимава с нещо, което не усеща като свое признание, нещо, което просто й помага да си плаща сметките, старата душа се чувства нещастна, неполезна, не на мястото си. Тя не може да приеме философията, че работата е просто работа. За нея работата трябва да бъде и е начин на себеизразяване. Начин да се чувстваш полезен - за себе си, за околните и за света. Старата душа копнее да намери своето място, своето поприще, своята роля. Защото знае, че е дошла тук с мисия. Мисия, която я очаква. Мисия, която ще й помогне да разгърне потенциала си и да бъде себе си. Да преоткрие себе си...

3. Старите души и ежедневието

Да общува с хората, които среща всеки ден, е не по-лека задача за старата душа. И тук става дума за всички - от съседа на същия етаж до непознатата продавачка в магазина. Старата душа реагира болезнено на отчуждението между хората. Не може да приеме, че всеки мисли, реагира и се усеща като "вълк единак". Не може да се примири с липсата на топлина и нормална човешка загриженост за другия, за непознания. Не може да преглътне фалшивите поздрави и лицемерието. Не може да се почувства в свои води там, където всеки гледа под вежди човека срещу себе си. Там, където всеки мисли първо за себе си...

А колко различен би бил светът, ако старите души можеха повече да влияят върху него...

П.С. Посвещава се на Е.А., която е стара душа, макар невинаги да го осъзнава...