Има три популярни обяснения за видимият недостатък на жени в управлението, а именно:
1. Те не са способни
2. Те не са заинтересовани
3. Те са заинтересовани и способни, но не могат да разлушат стъкленият таван - невидимата бариера в кариерата, основана на предубеждения и стереотипи, която възпрепятства достъпа на жените до редиците на властта.
Консерваторите и шовинистите са склонни да подкрепят първото, либералите и феминистите - третото, а тези, които са някъде по средата, са привлечени към второто. Ами ако всички те не разглеждат цялостната картина?
Според мен основната причина за неравномерното съотношения на половете в управлението е нашата неспособност да различаваме увереността и компетентността. Това е така, защото хората като цяло често неправилно интерпретираме увереността като знак на компетентност и сме подмамени да вярваме, че мъжете са по-добри лидери от жените. С други думи, когато става дума за лидерство, единственото предимство, което мъжете имат над жените, е демонстрацията на хюбрис (означава арогантност и надменност, липса на връзка с реалността, надценяване на собственото положение), често замаскиран като харизма или чар. Това се бърка с лидерски потенциал и се среща много по-често при мъжете, отколкото при жените.
Това съответства на констатацията, че групите без лидери имат естествена тенденция да избират егоцентрични, прекалено уверени и нарцистични индивиди за свои водачи и че тези личностни характеристики не са еднакво често срещани при мъжете и жените. Фройд твърди, че психологическият процес на лидерство се случва, защото група хора - последователите - са заменили собствените си нарцистични наклонности с тези на лидера и любовта им към него е прикрита форма на самолюбие или заместител на неспособността им да се обичат. "Нарцисизмът на другия е много привлекателен за онези, които са се отказали от собствения... сякаш му завиждаме, че поддържа това блажено състояние на ума".
Истината е, че почти навсякъде по света мъжете са склонни да мислят, че са много по-умни от жените. Въпреки това арогантността и прекалената увереност са обвързвани с лидерския талант - способността да се изграждат и поддържат високопроизводителни екипи и последователите да бъдат вдъхновявани да отхвърлят егоистичните си подбуди, за да работят за общия интерес на групата. Всъщност в спорта, политиката и бизнеса, най-добрите лидери често са скромни - и независимо дали поради природата си или поради натиска на обществото, смирението е много по-често срещана черта при жените, отколкото при мъжете. Например доказано е, че жените превъзхождат мъжете по отношение на емоционалната интелигентност, което е силен двигател на скромното поведение. Освен това едно количествено преразглеждане на половите различия в личността, включващо повече от 23 000 участници в 26 култури, показва, че жените са по-чувствителни, по-внимателни и по-скромни от мъжете, което е може би едно от най-противоинтуитивните открития в социцалните науки. По-ясна картина се появява, когато бъде изследвана тъмната страна на личността: например нормативните данни, които включват хиляди мениджъри от всички сектори на индустрията в 40 страни, показват, че мъжете са значително по-арогантни, манипулативни и склонни на рискове от жените.
Парадоксалното внушение е, че същите психологически характеристики, които позволяват на мениджърите да се издигнат до върха на корпоративната или политическата стълба, всъщност са отговорни за тяхното падение. С други думи, това, което е необходимо, за да получите работата, е не само различно, но и напълно противоположно на необходимото, за да си вършите добре работата. В резултат на това прекалено много некомпетентни хора са повишавани до ръководни позиция и са повишавани над компетентни хора.
Не е изненадващо, че митичният образ на "лидера" олицетворява много от характеристиките, които обикновено се срещат при личностни разстройства: нарцисизъм (Стив Джобс и Владимир Путин), психопатия (поставете тук името на любимия си деспот), хистрионно разстройство (Ричард Брансън и Стив Балмър) или макиавелийски (почти всеки политик). Тъжното не е, че тези митични фигури не са представителни за средния мениджър, а че средният мениджър ще се провали точно защото ги притежава.
Всъщност повечето лидери - независимо дали в политиката или в бизнеса - се провалят. Това винаги е било така: мнозинството от нации, компании, общества и организации са лошо управляние, което може да се види от продължителността на управление на лидерите, приходите, оценките, ефекта върху подчинените им. Доброто лидерство винаги е било изключение, а не норма.
Затова ми се стори малко странен скорошният дебат за това, че за да могат жените да се "приобщят", трябва да придобият повече от тези нефункционални лидерски качества. Да, това са хората, които често избираме за наши лидери - но трябва ли да са?
Повечето от чертите, които са наистина полезни за ефективното лидерство, са притежавани предимно от онези, които не успяват да впечатлят другите с таланта си за управление. Това важи особено за жените. Вече съществуват убедителни научни доказателства за теорията, че жените са по-склонни да приемат ефективни лидерски стратегии за разлика от мъжете. При обстоен преглед на изследванията, Алис Ейгъл и колеги доказали, че жените мениджъри са по-склонни да предизвикват уважение и гордост от своите последователи, да комуникират ефективно вижданията си, да овладяват и направляват подчинените си и да подхождат по-творчески към решаването на проблемите (всички характеристики на "трансформационното лидерство"), както и да правят справедливи отчети. За разлика от това, мъжете мениджъри са по-малко склонни да се сближават с подчинените си и са относително по-несправедливи във възнаграждението спрямо представянето.
Накратко - никой не отрича, че пътят на жените към лидерските позиции е обсипан с множество бариери, включително и дебел стъклен таван. Но много по-голям проблем е липсата на препятствията в кариерата на некомпетентните мъже и фактът, че имаме склонност да приравняваме лидерството със самите психологически особености, които правят средностатистическия мъж по-неспособен лидер от средностатистическата жена. В резултат възниква патологична система, която възнаграждава мъжете за некомпетентността им и същевременно наказва жените за компетентността им и това коства много на всички.
Томас Шаморо-Премузич
НАЗАД