За цял свят Япония е страната, където се спазват правила, уважават възрастните и помнят традициите. Тук жителите гледат на своята страна с обожание и винаги бързат да научат нещо ново. Японските училища също са пълни с интересни особености, които за някои може да изглеждат неразбираеми, но на други ще им допаднат. Именно заради това, решихме да споделим с вас впечатленията на една руска ученичка за японското образование.
Япония – скрито и незабележимо живее по своите собствени правила. Като че ли японците се намират на подводница, в която има ясен и строг устав, неразбираем за чужденците. Може да влезете в нея, но никой няма да ви учи как да живеете по техния начин. Всичко винаги има един отговор: защото така е прието.
По време на престоя си в тази страна, никога не видях дете с телефон. Нито в училище, нито у дома. Въпреки изобилието от техника, японците предпочитат да общуват "очи в очи". В класните стаи има малък таблет, свързан към интерактивна бяла дъска. И това е всичко, с това техниката приключва.
Децата не ходят с таблети или смартфони, не губят времето си в социалните мрежи, не живеят във виртуален свят. Те съзерцават природата, учат се да виждат света наоколо като цяло. Не чрез "OK, Google" или други помощници да „живеят". Учат се директно от по-възрастните, задават въпроси, дискутират, развиват се.
В началното училище не съществуват строги правила. Децата ходят по пижами. Опознават света чрез игри. Изучават традициите, общуват с възрастните, усвояват правилата и реда - също чрез игри и творчество.
В училище е прието да се ходи с чехли и да се пази чисто. Това не е изненадващо, тъй като учениците почистват сами. В нито едно училище в Токио или Осака не видях чистачки. Просто няма такива. Всички мебели са подвижни. Трансформират се според нуждите на урока.
Обядът е цял ритуал. Обедната почивка трае един час. Дежурните ученици разнасят храната по класове. Тя се приготвя в училището. Задължително има ориз и мляко. Японците винаги сядат на масата заедно. Прието е да се изяжда всичко до зрънце. Между другото, японците ядат ориз за закуска, обяд и вечеря.
Учениците в горните класове задължително имат униформи, ходят на училище с велосипеди. Никога не закъсняват за час (училището се затваря, така че просто няма закъснели). Японците изобщо никога и за никъде не закъсняват.
Трябва да отбележа, че независимо от възпитанието на децата, все пак се натъкнах на един хулиган, който говореше и разсейваше учениците по време на урока. За моя изненада учителят не взе никакви мерки, просто не му обръщаше внимание и продължаваше да си провежда учебния час. Не знам какво се случва с този ученик, но аз бях поразена от поведението на учителя и децата, които се стараеха да не отговарят на нарушителя на училищната дисциплина.
В час по физическо, момчетата и момичетата се занимават отделно. Момичетата - в стаята, а момчетата на игрището. Обувките се съхраняват в спортната зала и са собственост на училището. Те са универсални - една купчина обувки в различни размери.
След училище, децата имат възможност да посещават различни спортни секции - баскетбол, волейбол и кендо (фехтовка). Има и кръжоци по танци.
Посещават и различни клубове, където научават нещо ново. Правят проекти, общуват с деца от други страни.
В Япония е силно развито изкуството оригами. Съществува легенда, че ако направите хиляда жерава, вашето желание ще се изпълни. Ето защо, всички японци вечер експериментират с хартията.
Японците са много гостоприемни и приятелски настроени, искат да правят всичко възможно най-добре. В Япония не е прието да разпитваш някого и да задаваш твърде лични въпроси.
Минувачите не ви обръщат никакво внимание. Не се запознават на улицата просто така, без причина. За тях други хора просто не съществуват. Всеки живее в своя собствен свят и следва пътя си. Всеки знае къде отива и защо.
Японците изглеждат странни и непонятни, но... Те ценят планетата, уважават хората, почитат традициите, пазят националното си наследство и много добре знаят как да намалят загубите, за да постигнат по-добри резултати.
В края на пътуването разбрах защо всички стени в училищата са сиви. Японците сами създават настроението си и определят ритъма си на живот. И на сивите стени всеки път има нови пеперуди красиви цветя или други творчески идеи на учениците. Мисля, че си струва да се учим от тях. Да създаваме нашия живот и бъдеще, без да губим нишката на миналото и традициите си.
Автор: Александра Акелева
НАЗАД