Знаете ли, че човекът е най-глупавото създание в света? Кажете ми кой друг индивид, населяващ планетата Земя се връща там, където е бил смазван милиони пъти? Когато удариш или изгониш животно, то винаги има едно на ум след това и се пази.. А ние, колкото и смачкани да сме - пак се връщаме. Връщаме се при тези, които са ни наранили. Стари приятели, стари любови... Уж все си повтаряш, че можеш да избягаш от този човек, а всъщност в края на деня мислиш само за това как да се върнеш.
Не го разбирам аз този мазохизъм... Не знам защо, как, поради каква причина хората се връщаме там, където не сме обичани истински. Не схващам къде е логиката в това да се върна на място, където не съм желана. Не мога да проумея защо природата ни е такава, че постоянно пренебрегваме собственото си щастие заради някой, който не заслужава дори една усмивка от нас. Не разбирам. Чисто и просто съм неграмотна по отношение на това защо всеки се връща там, където не принадлежи.
И защо мислим, че може би сърцата ни принадлежат там?
Те не принадлежат на никой и никъде, освен на нас самите. Моето сърце, моите мечти, моите страхове, моите успехи, моите усмивки, моите сълзи, та аз цялата принадлежа на себе си.. Всичко, което мисля и чувствам си е мое. Моят живот си е мой. Защо ми е да мисля, че съм нечия? Аз съм своя собствена. И съм си напълно достатъчна. И тъй като съм осъзнала този факт, е време да приема, че всичко, което искам и всичко, което смятам да направя с живота си - го правя за себе си! Егоистично е, но е истина.
Няма никой на този свят, който може да промени това. Мога да превъзмогна сълзите и страховете си само със собствените си усилия и собствената си вяра. Мога да сбъдна мечтите си само ако АЗ дам всичко от СЕБЕ СИ ! В живота си ще срещна много хора, които ще се опитат да променят възгледите ми, ще ме обичат, аз ще ги обичам, ще ме оставят, аз ще ги оставям, ще плачат и ще се смеят с мен, но те няма да ми дадат сбъднати мечти, нито професионални успехи. Тези неща ще си ги постигна сама... ЗАЩОТО МОГА И ЗАЩОТО ИСКАМ !
Не съм ничия и няма да се върна там, където не е здравословно за сърцето ми. Защото сърцето си е мое и трябва да си го пазя.
Автор: Елвира Рангелова