Жена да е и да е Мария!

Казват, че името Мария произхожда от Древен Египет, където означава "обичана", а някои го свързват с латинската дума за "море" - mare.

Няма значение кое от двете ще изберете, все е любов.

Преди години фамилия Тоника я възпява в една от своите песни по този начин:

“Тя се казваше Мария,
беше красавица тази Мария,
помня очите й, помня очите й –
парещи звезди. Мария.“

Така правят и много други преди и след тях. За Мария имат песни Сантана, Рики Мартин. Подире им е Андреа Бочели с “Ave Maria”, както и видни наши имена наред с Борис Гуджунов, Ваня Костова и Слави Трифонов дори.

Ако все още сте в трескаво лутане за избор на име на своята малка дъщеря – изберете Мария.

Спомням си преди време, когато една моя много близка приятелка забременя, колко голямо вълнение изпитваше, когато дойде моментът, в който щеше да разбере пола не бебето. Двамата с таткото нямаха очаквания. Просто искаха да се роди едно здраво дете, което да оцвети дните им, да придаде смисъл и да остави траен отпечатък на тяхната любов.

Никога не бяха мислили за име - нито за мъжко, нито за женско. Когато резултатът беше финализиран и се разбра, че ще имат момиче, бяха малко объркани. Имената на дамите се оказват малко по-сложна задача, отколкото тези на господата. Поне за хората, които искат то да носи духът на човека и да го нарекат с всичко онова, което му пожелават още с идването му на този свят.

Кръстиха я Мария.

Когато я попитах защо, тя ми разказа за една жена от детството ѝ, която се е казвала по същия начин. Била е борбена, независима, силна. Правела е най-вкусната супа на света и винаги я е прегръщала силно, когато са се виждали. Носила е дух на дете, научила я е да яздят кон, скачали са заедно в локвите и винаги е знаела как и кога да ѝ се скара. Тогава я е сравнявала с Пипи - едно дете с акъл на много, много възрастен, който се радва на живота.

Хареса ми. Звучи ми мотивирано, вдъхновяващо и силно. Попитах я има ли и още нещо. Тогава довърши: “Първоначално искахме да е Любов. Защото тя е това. Защото се роди от това. Но не искахме да го носи през целия си живот толкова очевидно. Искахме да бъде открито само от истински търсачи, стойностни хора, които заслужават да го получат. Когато разбрахме, че Мария означава обичана - вече бяхме напълно сигурни в избора, който бяхме направили.”

Веднъж промушило се между думите в нечии разговор, остава отпечатък в съзнанието ти и искаш да го чуваш още стотици пъти. За Мария няма нужда да се пише и обяснява. Звучи гордо, силно и в същото време носи онази женска нежност и лекота. Звучи завършено. Звучи като любов.

Не познавам никоя жена в живота си, която да носи това име и да не е всичко от изброените. Не знам дали заради чист късмет и поради добро стечение на обстоятелствата, но не съм общувала с лоша Мария. Дори двете са толкова контрастиращи, че сърце не ти дава да ги използваш едно след друго в изречение. Бих ги категоризирала като взаимно отблъскващи се.

Кой не е чувал за Иванчо и Марийка? Няма жив човек, който поне веднъж не е попадал за виц, обединяващ двамата образи. И как няма, дамите стоящи зад това име, освен всичко изброено горе са и забавни. Не стоят добре до негативно настроение. Не са облачни. Или ако случайно сте видяли буреносна Мария, да знаете, че сте си го заслужили. 

Има една българска поговорка: „Мъж да е, Иван да е!“ Преправям на:
„Жена да е и да е Мария!“