Всичко започнало, когато една най-обикновена сутрин, Джинджър се събудила от звънеца на входната врата на сградата в която живеела. „Първите два пъти не обърнах внимание, като си мислех, че който и да е, ще си тръгне, заради ранния час. Но на третото позвъняване не издържах и станах”, обяснява тя. След минутка, възрастен мъж я поздравил и попитал дали тя е Карън. Дамата пояснила, че това е името на майка й, но мъжът само се усмихнал и й подал затворен плик. След което си тръгнал. При отварянето на плика, нашата героиня останала толкова шокирана, че по думите й "трябвало да седне на пода". Вътре тя открила пари и бележка.
Пълният текст на писмото гласи:
„Моля, приемете този дар като „акт на случайна доброта”. Може би се чудите как знаем името на заветния член на вашето семейство. Уважаван член на нашето семейство посвети голяма част от времето си, за да помага на хората чрез анонимни "актове на случайна доброта". Затова един от начините нашето семейство да почете нейната памет е да продължи традицията да помагаме на другите в общността."Случайният акт на доброта" не трябва задължително да бъде свързван с даването на пари. Той може да бъде толкова просто нещо като споделяне на времето си с някого, изслушване или някакъв вид комплимент. Най-важната част се крие в това, че това е нещо, което правим с желание и същевременно не очакваме нищо в замяна. И въпреки че ние не ви познаваме лично, други членове на нашата общност ви определят като напълно заслужаващ получател на този подарък. Молим Ви, използвайте тези пари по какъвто начин ви е удобно. Дали те ще ви помогнат да облекчите някои финансови затруднения или ще ви предложат възможност да направите нещо специално за себе си, това ще бъде изцяло ваше решение.
Ние не искаме нищо в замяна, но се надяваме, че ще приемете присърце идеята, ще помогнете на някого и ще продължите традицията.”
След получаването му, Джинджър обяснява онлайн, "Обадих се на майка ми и й казах да седне, преди да й прочета писмото ... тя започна да плаче веднага."
„Парите просто не можеха да дойдат в по-добър момент... - продължава през сълзи жената. - Майка ми се бори с рак на яйчниците в продължение на три години. И трябва да поясним, че това е много дълго и трудно пътуване както психически, така и физически, и финансово. И все пак, това помага повече, отколкото даващия знае. Те поеха част от цялото това напрежение, а също така дадоха на майка ми надежда и причина да се усмихва."
Джинджър и майка й останали дълбоко трогнати и благодарни. До ден днешен обаче, нито една от двете има каквато и да е представа за това кой е бил тайния благодетел.
Ако и на вас, мили дами, ви е харесва тази толкова истинска история, ви молим да я споделите и да не забравяте никога, че винаги може да помогнете на ближния си.
НАЗАД