ЖЕНАТА
Жената е като водата.
Непрестанно се мени.
В миг е буйна, въртелива,
в друг нашепва-плувай ти!
И пред тебе ароматна,
родена в бяла пяна,
Афродита заблестява
приканващо засмяна!
Гмуркаш се увлечен
в тайните й дълбини,
ослепително привлечен
от извитите вълни.
Щом в сърцето си допусне,
ложе-живописен бряг,
жадни блянове завихря
да пламтят в небесен бяг.
А когато тя застине,
с вид на гладкото море,
ще успееш ли предвиди,
че вълнение грози?
Но умееш ли да плуваш
в необятните води,
във наслада се любуваш,
вечността й как шуми!
Албена Фурнаджиева
НАЗАД