„Сигурно сте чували за японската практика кинцуги – изкуството да поправиш счупеното. При него счупената керамика се реставрира чрез специално лепило, в което има примеси на злато или сребро, което придава на пукнатите уникална красота. Кинцуги ни напомня, че и счупеното може да е красиво... също като разбитото сърце и наранената жена.
Истината е, че жената, чието сърце е било разбито, е не просто по-красива, но и много по-силна от другите. Ето защо искам да кажа няколко неща на всички жени с разбити сърца:
Разбитото сърце зараства, момичета, и след това е по-здраво от преди. И не е изненадващо, че жените с разбити сърца са по-силни.
И искам да изясня нещо, под жена с разбито сърце нямам предвид онези жени, които са били зарязани и затова давят мъката си всеки ден по баровете в търсене на нов приятел.
Не говоря за жените, които искат да получат внимание на всяка цена, защото се чувстват наранени, самотни или недооценени. Аз не съдя такива жени, вероятно всички в един момент от живота си сме били в такова положение, но в момента не говоря за тях.
Не говоря и за жените, които са загубили работата си, които са загубили близък, които не знаят какво да правят с живота си. Тяхната болка е част от живота. Всички ние сме преживявали нощи, пълни със съмнения и страх, но това е част от живота.
Говоря за онези жени, които са преживели истински кошмари наяве, които са били съкрушени от живота, но после са намерили сили и са продължили напред. Може би не много уверено, може би с мъка, но са продължили. Сърцето им е било разбито на парчета, душата им е била ранена, но волята им не се е сломила, защото знаят, че още има надежда щом дишат.
Това са онези жени, които са изтърпели чудовищни актове на насилие, които са били подлагани на емоционален тормоз с години, но са оцелели.
Жените, които са се надигнали от пепелта като феникс, идват от различни прослойки на обществото, но са обединени от общо качество – те не се предават. А тази воля се изковава с времето. Пробуждането на силата у жената е нещо прекрасно и красиво.
Намирането на силата в теб не е еднопосочен път, понякога той се разклонява, криволичи, по него няма табели... важното е да вървиш напред.
А самата сила не е абсолютна, жените с разбити сърца са силни дори когато са раними. Те са силни дори когато губят надежда. Те са силни дори когато правят грешки. Те са силни, защото не се предават. А в упорството се крие истинската красота. Това е най-добрият съвет, който мога да дам на жените с разбити сърца, а и на всички хора изобщо – бъдете упорити, не се предавайте.
Можете да поправите счупеното, можете да се научите да обичате пукнатините. Запълнете ги с надежда, запълнете ги с воля и тези пукнатини ще заблестят като истинско злато.“
Лиз Шулц
НАЗАД