Жестоката истина за самотата

Какво означава самота? Какво значи да се чувстваш сам?

Да си сам не се изчерпва с това да излезеш да пазаруваш сама, да пиеш кафето си сама, да гледаш сериали сама и да няма на кого да пратиш някоя забавна картинка, която си открила във Фейсбук.

Да си самотна е нещо всепоглъщащо и се изразява в това...

да виждаш как приятелите ти се забавляват, как споделят снимки от вълнуващите си пътувания и да изпитваш завист, но после да се усмихнеш, защото се радваш, че те все пак са щастливи...

да гледаш стари видеа или да препрочиташ стари разговори, които си водила с хора, които си мислела, че винаги ще бъдат до теб...

да плачеш, преди да заспиш, защото животът ти в момента е толкова объркан, но без да можеш да споделиш болката си с някого...

да премисляш грешките си, без да има някой, който да ти вдъхне увереност...

да искаш да се откажеш, но без да има кой да те спре...

да изпитваш безпределна тъга, която не можеш да опишеш...

да усещаш, че в сърцето ти се е отворила огромна празнина, толкова дълбока, че е погълнала спомените ти за това какво означава да си щастлив...

Самотата е една трагична болка. Тя е нещо повече от нагласа и състояние на духа, тя е увереността, че наистина няма на кого да се довериш, на кого да споделиш.

Другите ти казват, че просто трябва да се срещаш с повече хора, да излизаш повече, да предприемаш нови приключения, с които да срещнеш нови приятели, но те забравят, че искрата на приятелството не пламва просто ей така – излизаш навън и бам! срещаш новата си най-добра приятелка.

Да се свържеш с някого духовно – не е нещо, което се чувства често. Всъщност се случва много рядко.

И това, което другите не разбират е, че изпитваш самота не защото си мислиш, че няма човек на света, който да те разбере, а защото никой никога не е проявявал достатъчен интерес, за да те опознае. Никой не ти е обърнал достатъчно внимание, за да разбере, че имаш нужда от неговото присъствие.

Точно така... ПРИСЪСТВИЕ!

Няма как да не изпитваме самота, когато хората, които сме си мислели, че винаги ще бъдат до нас, просто изчезват от живота ни. Имаме нужда от тях, но ги няма.

Можеш да изпитваш и самота, когато мислиш, че твоето присъствие не е необходимо, а по този начин отблъскваш и останалите, които решават да те оставят на мира.

Самотата е едно меланхолично чувство, което ти пречи да видиш, че един ден отново можеш да бъдеш щастлива.