Всички искаме да изберем идеалния път, по който да вървим.
Ти знаеш кой е.
Това е пътят, за който мечтаеш от години, когато си се провалила на така жадуваното интервю за работа, не си излязла с онова момче или не си взела друго решение.
Обичаме да вярваме, че животите ни могат да тръгнат в две посоки: една, обляна с хаос и съперничество (онзи, по който вървим) и другата, която е чиста и без проблеми.
Но животът всъщност не е такъв.
Истината , че всеки възможен път, по който можем да тръгнем, включва препятствия. Всяко решение, което вземем или трябва да вземем е някакъв вид трудност.
Ние не избираме дали в живота ни ще има трудности или не, но можем да избираме какви ще са те.
Можем да изберем поглъщащата любов и да се опитаме да овладеем болката, но можем и да изберем прекрасната любов, която да просперира с времето.
В лошите дни трябва да се борим за онзи лъч надежда, който съществува, или да се слеем с тъмнината и да приемем всяко приключение по пътя.
Всеки път, по който поемем, има своите минуси. Всеки има различна продължителност.
И все пак, най-важният въпрос, който трябва да си зададем, е:
Коя е най-голямата ни трудност? Кои проблеми можем да понесем, за да сме щастливи?
Защото всичко понякога ще рухва. Винаги ще имаме моменти на слабост, но някои си струват риска.
Вместо да се питаме „Кой път ще ни донесе най-малко болка?“, трябва да се запитаме „Кой път си струва?“.
Защото винаги ще има такъв, който желаем да изберем, който ще е най-близко до перфектния, до който можем да се доближим.
НАЗАД