Знаеш ли кое те прави различен?

Знаеш ли кое те прави различен?

Обичам да те слушам когато говориш. Харесва ми гласът ти да преминава през всичките ми сетива. Обожавам да ми разказваш, да ми поясняваш, да ми обясняваш, а аз да се наслаждавам. Как е минал денят ти, как искаш да покориш нови върхове, какви идеи имаш и как искаш да ги постигнеш.

Знаеш ли, че никога не съм слушала така мъж с интерес?

Може би, защото от многото изговорени думи, не видях действия. Може би, защото животът ми трябваше да се разруши, да премина през всяка болка, сама, за да срещна теб и да те оценя. Може би, защото любовта и обичта придобиха други измерения с теб. Може би, защото просто така е трябвало да стане. Може би, защото просто трябваше да се науча.

Да се събуждам с мисъл за човек, който обичам. Да се наслаждавам на всяка прегръдка. Да целувам. Да милвам. Дори когато извърташ поглед, и когато си изморен, и когато си ядосан. Дори тогава да те обичам. Толкова много съм чела и слушала за любов, и бях изградила представа за това как се случва.

Истината обаче е друга. При всеки е различно. Всеки има различни изисквания, различни искания, по различен начин дава обич, и по различен начин получава.

Знаеш ли кое те прави различен?

Това, че когато заспивам до теб, светът ми притихва. Бурите, които постоянно бушуват в мен стихват. Твоята прегръдка е сигурност. Като малко момиче, обятията ти са любимото ми място. Така ме караш и да се чувствам - като дете.

Знаеш ли кое те прави различен?

Може би съм ти казвала... не съм се усмихвала и смяла с години. Без да преувеличавам, и ти го знаеш. Казвал си ми колко нещастна изглеждам отстрани и как си е личало всичко. Само, ако знаех... Само ако знаех, че ме наблюдаваш, по-рано щях да протегна ръка. Всъщност може би не... Всяко нещо с времето си, нали така?

Знаеш ли кое те прави различен?

Първата ни среща... Помня всеки детайл. И всяка следваща. Помня как ми каза, че съм много усмихната. Помня и следващият ден, когато ми каза, че съм засияла.

Знаеш ли кое те прави различен?

Когато минаваш през мислите ми, всеки път си казвам едно и също: "Колко много те обичам!" Не ми се е случвало до сега... Не ми се е случвало. Различен си... Защото тази моя любов идва от сърцето, не от ума. И времето не я изтрива, не отслабва, а става все по - силна, по - желана. Любов, която остава.

Автор: Венеция Стоянова