Много хора знаят, че Средновековието е било много трудно време. Хората са се борили за живота си всяка секунда: абсолютно нехигиенични условия, липса на лекарства и квалифицирани лекари. Като цяло оцеляването при болест е било изключителен успех.
Но какво да кажем за децата?
Бременността е неизмеримо щастие. През Средновековието обаче, нещата не са били съвсем така... Бременните жени не са правили се пазели по никакъв начин: те са работили наравно с всички. Освен това не са правили тестове, не са пили витамини, не са се интересували истински от това какво се случва с плода, който носят под сърцето си. Затова голяма част от жените нямали време да станат майки. Тези обаче, които все пак успявали да износят детето до определената гестационна седмица, умирали по време на раждането. Децата в по-голямата си част се раждали с болести, които по онова време не били нелечими.
Детската смъртност през Средновековието е меко казано ужасяваща. Децата почти не доживявали до 7 години. Епидемиите идвали една след друга като урагани: дребна шарка, морбили и грип са само някои от разпространените по това време болести, но те били особено смъртоносни за децата. Хората не разбирали как се предават болестите, как могат да бъдат предотвратени и това провокирало нови епидемии. Децата на селяните растяли рамо до рамо с добитъка, от който се заразявали с всевъзможни инфекции и ги предавали на други.
Друг основен проблем е бил недохранването. Много семейства по онова време гладувли или се хранели много малко. Като не хранели правилно децата си, което водило до недохранване и отслабване на имунната система. Често наличните продукти се разваляли бързо, тъй като нямало съвременни технологии, които да позволяват храната да се съхранява дълго време прясна. При този начин на живот бебетата били силно податливи на болести, а организмът им не бил в състояние да се бори с инфекциите.
Следващият фактор бил липсата на адекватни и навременни медицински грижи. Лекарите били с ограничени познания, антибиотици не съществували, болниците - недостъпни или препълнени. Като цяло да се надяваш на помощта на лекар било същото като да спечелиш от лотарията. Затова повечето се обръщали към местни лечители, които лекували със съмнителни билки и алтернативни методи.
Децата започвали да работят наравно с възрастните мъже. Малчуганите често работели извънредно и недостатъчно платено, като били изложени на риск от нараняване, заболяване и дори смърт.
Разбира се, през Средновековието съществували благотворителни организации и религиозни институции, които често предоставяли помощ на нуждаещите се семейства, включително храна, дрехи и медицински грижи.
Правителството приемало закони за подобряване на условията на труд на децата и за защитата им от злоупотреба и експлоатация. Въпреки това животът на децата в някои отношения бил дори по-труден от този на възрастните. Те нямали детство, играчки и забавления. Единственото, което можели да правят, било да работят, за да се изхранват и да се надяват да изживеят поне още един ден.
Но този период от миналото на света освен, че ни натъжава може да ни направи и изключително благодарни за времената, в които живеем днес!
НАЗАД