Депресия…
Това означава да зная, че никой не иска да ме чуе, че съм депресирана. Не мога да го призная, защото съм била в това положение и преди. Точно където съм сега. Отново.
Депресия. Как не я преборих предния път? Защо отново съм тук? Как се провалих отново? Какво се обърка след последния път? Последният път, когато бях на тъмно място и всички бяха загрижени за мен, но наистина ли? Аз съм досадна. Задавам много въпроси като: „Ще ми кажеш ли, че ще бъда добре? Ще ме обичаш ли? Нещо? Депресия.
Депресия. Мога да си повтарям всяко едно нещо, което трябва да ми помогне: Бъди позитивна! Прощавай си! Вярвай! Имай вяра, че всичко ще се оправи, защото винаги се оправя!
Депресия. Не е за първи път. Знам какво ме прави слаба. Знам как да се измъкна и все пак нещо ме връща, завлича ме обратно.
Депресия. Циникът вътре в мен взима контрол над всичко и трябва да водя две битки… Кой ще спечели? Депресията? Безнадеждността? Аз? Може ли да повторим?
Депресия. Битката става все по-трудна. Тя става по-креативна, когато аз съм по-силна. Докато я изучавам, тя прави същото с мен. Един застой.
Депресия.
Знам, че ще се оправя, но не и днес. Това е депресията.
НАЗАД