10 признака, че сте станали заложник на вината

11 625 1

Най-често вината се превръща в наш "компас", който ни помага да вземаме правилни решения и да останем добър човек. Но понякога хората толкова се фиксират върху нея, че тя започва да усложнява и дори да съсипва живота им. Как да разберете дали не сте в тази ситуация? Психологията отново има отговор на този въпрос.

Кой от нас поне веднъж в живота си не се е притеснявал, че е нарушил думата си, постъпил е лошо с близък човек или просто е постъпил в разрез с общоприетите норми на морала? Именно в такива моменти се чувстваме виновни и разбираме, че трябва да се извиним. И това е нормално, правилно и дори добро! Само че понякога се случва хората да искат прошка за всичко, но невинаги подобно поведение е оправдано. Понякога се държим по този начин, защото сме завладени от чувство за вина.

Това обаче става опасно за нашето самочувствие, морално и физическо благополучие. Затова днес разясняваме как да различаваме здравословната от токсичната вина. Ако забележите повече от пет признака у себе си, горещо ви препоръчвам да работите по проблема с експерт психолог.

Разберете повеч в галерията:

Виж още:

Бягайте от такива връзки: 10 признака, че мъжът ви ви унищожава
Вещицата в теб: 5 признака, че в теб е скрита магическа сила
5 признака, че една съпруга е нещастна в брака си

Фиксирани сте върху грешките си

Човекът е несъвършено същество и точно за това на всички нас е присъщо да правим грешки. Понякога това са дребни постъпки, а понякога големи и сериозни действия, водещи до редица неприятни последствия. Обикновено психолозите разграничават два противоположни и не съвсем адекватни варианта на реакция към грешките си. В първия случай човек категорично отказва да признае собствената си грешка, а във втория - напротив, катастрофално преувеличава собствените си гафове. И както разбирате, това е пряко свързано с токсичното чувство за вина.

За психологически правилен подход се смята реакцията, когато човек е в състояние да признае грешките си, но не се фокусира върху тях постоянно, а си прави извод и продължава напред. Ако случаят при вас не е такъв, можете да считате тази точка, като първият алармен сигнал за себе си или за свой близък.

Превръщате се в своя най-тежък критик

Хората, които страдат от вредно чувство за вина, се ругаят много по-силно, отколкото околните. Това саморазрушително поведение води до критичен спад на самооценката и самочувствието, което по-късно ви поставя в позицията на жертва и в постоянно търсене на прошка. Подобна неоправдана и сурова критика първо води до повторение на грешката, за която сте се наказали, а след това и до увеличаване на чувството за вина. Така се образува един порочен кръг.

Чувствате се празни и уморени постоянно

Съвсем логично е, че винаги в позицията на виновник за всички неприятности, започвате да поемате все повече задачи и отговорности, за да изкупите вината си. Това води до физическа умора. По-късно се уморявате и психически и се чувствате съсипани, защото продължавате да се критикувате и да мислите, че не сте направили достатъчно, за да си простите. В крайна сметка тялото ви се изтощава дотолкова, че може да се окажете на ръба на депресия и тревожно разстройство или други здравословни проблеми на тялото.

Поставяте чуждия комфорт пред своя

Хората с постоянно изострено чувство за вина е по-вероятно да се окажат неуморими помощници, които са готови да жертват собствените си интереси и удобства за доброто на друг човек. Ако забележите, че поемате отговорности от семейството, колегите и познатите, дори ако те разрушават вашия комфорт, може да сте „заложник на вината“. В края на краищата именно тя ви подтиква да подкрепяте хората около вас, само за да не се налага след това да мислите за себе си като за лош човек.

Наказвате се, като не правите положителн

ай-често тези, които са заложници на чувството за вина, не си позволяват да изпитват радост и да се поглезят с нещо приятно, изхождайки от позицията "не го заслужавам". Това поведение води до намаляване на мотивацията и пълно нежелание да се прави каквото и да било. Сигурни сте, че ще си купите нов телефон едва когато си намерите наистина прилична работа. Но след като за пореден път смените позицията си в компанията и дори се изкачите по кариерната стълбица, си казвате, че това не е достатъчно. И ако дори това не ви спира да направите дългоочакваната покупка, която възприемате като награда, не сте в състояние да ѝ се насладите напълно.

Основната ви задача е да угаждате

От горната точка произтича този проблем. Желанието да угодите на всички се появява именно, защото поставяте чуждия комфорт над своя собствен. В резултат на това оставате без нищо, чувствате се безполезни, защото някой е постигнал всичко (между другото и благодарение на вашите усилия), а вие сте останали на същото място със същите условни показатели. Желанието да се харесаш възниква от страха да не бъдеш отхвърлен от обществото на близките ти хора за това, че отказваш да им помогнеш. В този процес започвате да губите собствената си същност и придобивате черти, които другите искат у вас.

Трудно ви е да поискате помощ

Изненадващо е, че често тези, които се стремят да помагат на всички, пренебрегвайки себе си, имат проблеми да поискат помощ за себе си. Не искате да се чувствате задължени, но най-важното е, че не можете да излезете от ролята на "спасителя" на всички, които според вас просто нямат право да искат помощ. А още по-малко да говориш за собствените си чувства, желания и да изразяваш недоволството си.

Постоянно се извинявате

Имайте предвид, че това не включва ситуации, в които действително сте виновни. Хората с чувство за вина се извиняват дори ако не са направили нищо нередно. Те просто постоянно живеят с мисълта, че са допуснали грешка и са наранили някого, дори и да не са го направили, а например просто да са изразили честно и обективно мнение или да са решили да отстояват правата си. Ако редовно използвате думите "съжалявам" и "извинявам се" не на място, това е червен флаг.

Имате високи очаквания към себе си

Смятате, че трябва да правите всичко перфектно и нямате право да допускате грешки. Трябва да помагате на всички, трябва да сте добър партньор, чудесно дете и верен приятел. Всичко това води до факта, че заради собствените си преувеличени изисквания се критикувате, след това се чувствате виновни, а после постоянно се извинявате на всички, но не и на себе си. Или отново попадате в поредния порочен и затворен кръг.

Чувствате се засрамени, когато ви хвалят

Най-често хората, които страдат от чувство за вина, се опитват да правят всичко на ниво отличен, за да не им се налага да се извиняват за собствените си грешки. Но това все пак се случва само заради перфекционизма. В крайна сметка така свиквате да сте на върха на нещата и да спасявате другите. Дотолкова, че реагирате на похвалите със смущение или с думите: "Ама хайде, нищо не е". До какво води това? Не само вие, но и тези, които се обръщат към вас за помощ, започват да обезценяват усилията ви. И тогава хората около вас започват да вярват, че трябва да им помагате.