15 актьори, които постигнаха грандиозен успех с поддържащи роли

16 1057 13

Помислете за актьори като Джордж Клуни, Леонардо ди Каприо, Дензъл Уошингтън и Робърт де Ниро — или жени като Мерил Стрийп, Катрин Хепбърн, Дженифър Лоурънс и Скарлет Йохансон. Лидерите на Холивуд - всички те участват в най-добрите филми, които индустрията може да предложи, а нашия списък ще хвърли светлина върху актьорите и актрисите, които имат успешни кариери, но не са следвали пътя на току-що изброените.

Няколко от тези актьори също са се появили в главни роли, но са печелили одобрението на критиците и различни награди за своите второстепенни роли. Има актьори, които не са в списъка ни, но за тях важи почти същото - Робърт Дювал, Телма Ритър, Глен Клоуз и Дон Чийдъл. И общото между тях е, че всички те блестят особено ярко, когато не са директно в светлината на прожекторите!

Виж още:

Кинохитът "Титаник" и актьорите, които ЗА МАЛКО да участват в главните роли
Топ 11 на най-запомнящите се роли на Еди Редмейн
15 актриси, които днес изглеждат НАПЪЛНО различно, спрямо първите си РОЛИ

Самюъл Л. Джаксън

През 90-те Самюел Джаксън се появява в поредица от по-нискобюджетни филми, като например в „Треска в джунглата“ (1991) на Спайк Лий и „Сидни“ (1996) на Пол Томас Андерсън. Най-важната роля в това отношение несъмнено идва с „Криминале“ (1994) на Куентин Тарантино.
Джаксън е номиниран за най-добър актьор в поддържаща роля на наградите „Оскар“ за ролята си на Джулс Уинфийлд и спечели БАФТА в същата категория. Впоследствие той си осигурява поддържащи роли в два други филма на Тарантино – „Джаки Браун“ (1997) и „Джанго без окови“ (2012). Но преди това Самюел Джаксън си изгради име за разлика от всеки театрален актьор преди него, благодарение на ролите си на Мейс Уинду в трилогията с предистория на „Междузвездни войни“ (1999-2005) и Ник Фюри в кинематографичната вселена на Марвел.
Днес актьорът е сред най-печелившите на всички времена и всичко това е благодарение на ролите му поддържащ актьор.

Едуард Нортън

Благодарение на дебюта си в „Първичен страх“ (1996), Едуард Нортън е номиниран за наградите на Академията за най-добър актьор в поддържаща роля. Той изигра Арън Стамплър, известен също като Рой - 19-годишно заекващо момче, което е осъдено за убийство. Това е може би най-добрият дебют на актьор през 90-те години и даде тласък на холивудската кариера на Нортън.
През същата година той се появи в още две поддържащи роли – „Всеки казва „Обичам те“ (1996) и „Народът срещу Лари Флинт“ (1996) – преди няколко главни роли. След 90-те обаче кариерата му върви надолу, докато не се появява в два филма на Уес Андерсън: „В царството на пълнолунието“ (2012) и „Гранд хотел Будапеща“ (2014). Това довежда до друга номинация за поддържаща мъжка роля на Оскарите за „Бърдмен“ (2014).
Наскоро Нортън изигра второстепенна роля във „Вади ножовете 2“ (2022).

Махершала Али

Два от най-големите и най-награждавани филми от последното десетилетие – без значение от годината или жанра – „Лунна светлина“ (2016) и „Зелената книга“ (2018) включваха Махершала Али с второстепенна роля.
Всъщност той спечели „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля и за двата филма, превръщайки се само за няколко кратки години в един от най-признатите актьори. Освен това „Игрите на глада: Сойка-присмехулница“, част 1 (2014 г.), част 2 (2015 г.) и накрая „Скрити числа“ (2016 г.) затвърждават Али като вечна поддържаща звезда. Той определено има и главни роли, но е ясно с кои ще го помним.

Вайола Дейвис

Напоследък тя има много главни роли, като например в „Black Bottom“ (2021) на Ма Рейни и „Жената воин“ (2022). И разбира се, нейната главна роля в „Южнячки“ (2011) може да се окаже най-доброто представяне в кариерата ѝ.
Въпреки това Вайола Дейвис се вписва най-подходящо в рамките на даден актьорски състав в потвърждаваща роля. Тя беше номинирана за „Оскар“ и за „Съмнения“ (2008), и за „Прегради“ (2016), и макар да спечели отличие за най-добра актриса в поддържаща роля за втория, ролята ѝ в първия беше също толкова впечатляваща, макар и появата ѝ да бе кратка.
Ролите ѝ в „Затворници“ (2013), „Историята на Джеймс Браун“ (2014) и „Изчезването на Елинор Ригби“ (2015) доказват, че статусът ѝ на поддържаща актриса е също толкова забележителен, колкото и главните роли.

Даян Уийст

През 1986 г. Даян Уийст се появява в „Хана и нейните сестри“ (1986), режисиран от Уди Алън. Лентата спечели наградата на Академията за най-добър оригинален сценарий, Майкъл Кейн бе отличен за най-добра поддържаща мъжка роля и, разбира се, Даян Уийст спечели най-добра поддържаща актриса за ролята си на сестрата на Хана Холи.
След това отново е номинирана за същата категория за „Родители“, а през 1994 г. отново печели наградата - този път за „Куршуми над Бродуей“ (1994), друг филм на Уди Алън.

Ед Харис

Въпреки че беше номиниран както за „Златен глобус“, така и за „Оскар“ за най-добър актьор в „Полок“ (2000), и двете асоциации номинираха Ед Харис три пъти за най-добър актьор в поддържаща роля.
Дори ако никога не постигне целта си, Харис ще остане един от най-добрите актьори, които никога не са печелили „Оскар“. Ролята му в „Шоуто на Труман“ (1998) трябваше да спечели много повече награди, но го направи само на Златните глобуси. Неговият образ на Джийн Кранц в „Аполо 13“ (1995) е сред най-известните в кариерата му и показва таланта му. Има поддържащи роли в „Часовете“ (2002), „Красив ум“ (2001), „Жертва на спасение“ (2007) и „Снежен снаряд“ ( 2013).

Ейми Адамс

В цялата история на наградите "Оскар" Ейми Адамс е на второ място по брой номинации за най-добра актриса в поддържаща роля. Първата ѝ номинация идва с „Джунбъг“ (2006), след което достига истинско признание от критиците с номинация за „Съмнения“ (2008), с Мерил Стрийп и Филип Сиймор Хофман.
Тя получава номинации и за филми като „Боецът“ (2010) на Дейвид О. Ръсел, „Учителят“ (2012) на Пол Томас Андерсън и „Вице“ (2018) на Адам Маккей.
Запомнящите ѝ поддържащи роли са и в „Хвани ме, ако можеш“ (2002) и „Войната на Чарли Уилсън“ (2007). Адамс се появи и във вселената на DC (2013-2017) като Лоис Лейн, любимата на Супермен.

Филип Сиймур Хофман

Преди да участва в „Капоти“ (2006), Филип Сиймор Хофман отдавна се е утвърдил с поддържащите си роли, благодарение на филми като „Талантливият г-н Рипли“ (1999), „Почти известни“ (2000) и „25-ият час“ (2002).
Впоследствие е номиниран за „Оскар“ три пъти, като всички номинации са за най-добър актьор в поддържаща роля: първо с „Войната на Чарли Уилсън“ (2007) и отново със „Съмнения“ (2008). Последната му номинация за Оскар е за „Учителят“ (2012), режисиран от Пол Томас Андерсън. Това е петото им сътрудничество, а останалите четири също са за поддържащи роли на актьора: „Буги нощи“ (1997), „Магнолия“ (1999) и „Гроги от любов“ (2002).
Двамата предоставиха на публиката едни от най-запомнящите се ленти в съвременното кино. За съжаление, Хофман почина през 2014 г.

Джо Пеши

Може би най-забележителното сътрудничество на режисьор и актьор през ХХ век, дори за всички времена, е на Мартин Скорсезе и Робърт де Ниро.
След това Скорсезе започва дългогодишно сътрудничество с Леонардо ди Каприо. На всяка стъпка по пътя обаче, американският режисьор е изграждал и признато партньорство с Джо Пеши.
За участието си във филми на Скорсезе, Джо Пеши е номиниран три пъти на наградите „Оскар“ за най-добър поддържащ актьор — веднъж за „Разяреният бик“ (1980), за „Добри момчета“ (1990) и за „Ирландецът“ (2019). Ролята му на Томи Де Вито в „Добри момчета“ ще бъде запомнена завинаги като определящата роля на Пеши и едно от най-впечатляващите изпълнения във филм на Скорсезе.

Шели Уинтърс

През 1959 г. Шели Уинтърс изигра звездна поддържаща роля като Петронела Ван Даан в „Дневникът на Ане Франк“ (1959). Тя спечели наградата на Академията за най-добра поддържаща женска роля. Следващата ѝ победа за същата категория идва с „A Patch of Blue“ (1965) и отново е номинирана за „Приключението на Посейдон“(1972).

Уолтър Бренан

На наградите "Оскар" Уолтър Бренън е номиниран четири пъти за най-добра поддържаща мъжка роля и печели три от тях - което го прави рекордьор в историята на категорията. Първият „Оскар“ идва с „Come and Get It“ (1936), последван от „Kentucky“ (1938).
Той печели още веднъж със „The Westerner“ (1940) – три победи за по-малко от пет години – преди да получи окончателна номинация за „Сержант Йорк“ (1941). Изминаха повече от 80 години, а Бренан все още държи рекорда.

Октавия Спенсър

С три номинации за най-добра актриса в поддържаща роля на „Оскарите“, „Южнячки“ (2011), „Скрити числа“ (2016) и „Формата на водата“ (2017) също донесоха на Октавия Спенсър три номинации на „Златен глобус“.
И нещо повече, тя получи наградата и от двете асоциации за „Южнячки“. Но всъщност това са само основните успехи на Спенсър. През същата година тя се появява както в „Снежен снаряд“ (2013) на южнокорейския режисьор Пон Джун Хо, така и в „Инцидентът на станция “Фрутвейл“ (2013), дебютът на американски режисьор Райън Куглър.
Независимо от жанра или режисьора обаче, във всеки филм, в който участва, Спенсър се откроява като опитна театрална актриса.

Кристоф Валц

Две номинации, две победи. С „Гадни копилета“ (2009) Кристоф Валц стана първият актьор, спечелил Оскар за филм на Тарантино. С „Джанго без окови“ (2012) той го направи отново. Те са двама от най-интересните и добре изобразени герои, които филмографията на Тарантино може да предложи, и завинаги ще бъдат двете окончателни роли в кариерата на Валц.
Той обаче има няколко поддържащи роли - играе Ернст Ставро Блофелд в „Спектър“ (2015), и в „Бонд 25“ (2021).

Мартин Ландау

Мартин Ландау е един от най-награждаваните актьори на всички времена, с поддържащи роли, датиращи от „Север-северозапад“ (1959) на Алфред Хичкок. След това се впуска в популярни телевизионни предавания през 60-те и 70-те като „Мисията невъзможна“ (1966-1973).
В края на 80-те обаче Ландау наистина постигна успех - той е номиниран за „Оскар“ за най-добър актьор в поддържаща роля благодарение на участието си в „Мечтата на Тъкър“ (1988) и „Престъпления и прегрешения“ (1989). Влизайки в следващото десетилетие, кариерата на Ландау се възражда и кулминацията е през 1994 г. с „Ед Ууд“, режисиран от Тим Бъртън. Ролята на Бела Лугоши определи кариерата на Ландау и той винаги ще бъде смятан за един от най-великите поддържащи актьори.

Брад Пит

„Троя“ (2004 г.), „Мистър и мисис Смит“ (2005 г.) и „Z-та световна война“ (2013 г.) са сред по-популярните му роли и всички те са главни. „Странният случай на Бенджамин Бътън“ (2008) и „Кешбол“ (2011) също са сред по-уважаваните му главни изпълнения, но има и изключителни поддържащи роли. „12 маймуни“ (1995), „Боен клуб“ (1999), „Имало едно време… в Холивуд“ (2019) — това са ролите, за които поддържащите актьори мечтаят. „Гепи“ (2000) на Гай Ричи е сред по-недооценените изпълнения на Пит, а поддържащата му роля в „Изгори след прочитане“ (2008) е акцентът във филма.
Освен това, неговият герой Ръсти Райън в трилогията „Бандата на Оушън“ (2001-2007) също е второстепенна роля.