1 от 19

15 филма от 90-те, на които в никакъв случай не бихме искали да има римейк

16 7921 16

Когато се тълпяхме пред кината през 90-те, бяхме очаровани от блестящите трилъри и екшън филми, от романтичните комедии и от бума на филми на „Дисни”.

Нещата обаче са малко различни в наши дни. Има римейк на „Спасители на плажа” и на „То”, дори се заговори за такъв на „Заразно зло”. За да се почувстваме още по-възрастни, ще споменем факта, че 90-те официално приключиха преди 17 години. Веднага обаче ни допаднаха филмите за Хари Потър и „Карибски пирати”. Оставяйки 90-те години назад, махаме за сбогом на песните на Бритни Спиърс, небрежната коса на Леонардо ди Каприо и провисналите спортни панталони на Уил Смит. Филмите от онова време като "Цар лъв" и "Матрицата" могат да бъдат „актуализирани” за 21-ви век, но останалите до голяма степен по-добре да останат „недокоснати”.

Докато някои ленти като „Омагьосан ден” или „Мъже в черно” биха били перфектни за младото поколение, ето на кои филми от 90-те никога не трябва да се прави римейк. А ти какво мислиш?

Виж още:

Как се промениха актьорите на 90-те, които гледахме до втръсване
12 епични саундтрака от 90-те години, които са по-добри от филмите си
15 крещящи снимки, които ще разбереш само ако си израснал през 90-те

„Матилда”

Очарователната Мара Уилсън направи адаптацията на „Матилда” на Роалд Дал такава каквато е. Самата актриса се е оттеглила от киното, може би за добро, за да може да избегнем възможността да гледаме римейк. Много филми на Дал са се превърнали в пълнометражни и запомнящи се (например „Чарли и шоколадовата фабрика”), а „Матилда” все още е един от най-добрите, благодарение на дяволитите хрумвания от 90-те. Екипът се събра за 17-тата годишнина на лентата през 2013 г. „Матилда“ се оказа изключително популярен филм, а ако има нова версия ще „доизноси“ първата адаптация. Дани Де Вито и Риъл Пиърлман бяха стереотипната неприятна двойка като Хари и Зина Уормуд, заместени от Ембет Дейвиц и сладката Хъни

„Катерачът“

Сталоун стана известен като Роки и Рамбо, но преди „Пазителите на Галактиката 2“, суперзвездата изигра Гейб Уокър в „Катерачът“ на Рене Харлин. На заснежениния фон на Скалистите планини в Северна Америка и със сюжет за европейски терористи, сроден на „Умирай трудно“, „Катерачът“ не беше толкова зле, колкото можеше да бъде. Сталоун показа мускули, а в лентата видяхме и Майкъл Рукър и Джон Литгоу като злодея от лагера Ерик Кулен. През 1994 г. се работи върху „The Dam“ („Катерачът“ 2), който щеше да заведе Гейб на подобна висока надморска височина на Хувър Дам и вероятно щеше да се появи още един остроумен злодей. Въпреки че обичахме този филм, дали днес щеше да е успешен?

„Обичайните заподозрени“

Трябва само да чуем две думи, за да знаем защо никога не трябва да се прави римейк на този филм - Кайзер Созе. Малко преди Брайън Сингър да стане известен с "Х-Мен", се захвана с този трилър, в който престъпните приключения се объркаха. Кристофър Маккуори пише сценария, използвайки истинската история на Джон Лист за вдъхновение. Той е убил семейството си през 1971 г. и е прекарал 20 години, избягвайки правосъдието с нов псевдоним. Имената на героите са сходни с колегите, с които Маккуори е работил в адвокатската кантора на Кайзер Созе – виждаш ли прилика тук? Този филм е духовит и интелигентен и очевидно личен за Сингър и Маккуори. Освен добрия сценарий, в лентата виждаме и Кевин Спейси.

„Големият Лебовски”

Не може да се отрече, че Джоел и Итън Коен могат да направят блестящ филм, но както "Няма място за старите кучета", така и "Големият Лебовски" е просто перфектен, какъвто е. Въпреки че братята Коен винаги са заявили, че никога няма да се завърнат към "Лебовски", за съжаление, пътуването (не на Коен) към Исус Кинтана е започнало. В „Големият Лебовски” виждаме типичния "звезден" актьорски състав, включващ Джулиан Мур, Джон Гудман и Филип Сиймур Хофман, но дори и техният талант е засенчен от Джеф Бриджис. С историята на бивши престъпници и смях тази комедия от 90-те е толкова забавна, че е трудно да ѝ намерим днешен заместник! Също, едва с течение на времето лентата успя да успокои критиците.

„Космически забивки”

Чудесната комбинация от истински филм и карикатури може да е проработила за „Кой натопи заека Роджър”, но след като чухме за продължение на този филм от 1988 г., някой наистина ли е развълнуван за „Космически забивки”? Идеята за „съчетаване” на „Шантави рисунки” с Майкъл Джордан е истинско удоволствие за своето време. Тази лента е силна, цветна и дразнеща, но точно като Карлтън от „Свежият принц от Бел Еър”, ѝ се радвахме като деца. За разлика от „Джумаджи”, „Космически забивки” все още е актуален. Ако имаш таланта... може би, но дори Майкъл Джордан трудно водеше хората в оригинала. Може би е ттенденция в холивудските продукции да се появяват бойци, но ще е интересно да видим Леброн Джеймс.

„Сам вкъщи”

През 1990 и 1992 г. нямахме нищо против да видим как Маколи Кълкин с ангелско лице хвърля тухли и кутии за боя, и потенциално пуска ток до смърт на двама нещастни натрапници. Първите два филма на „Сам вкъщи” определено спечелиха специално място в сърцата ни, така че защо да се връщаме? Очевидно е, че изоставянето ot семейството не е умишлено, но оставянето на детето ти на милостта на крадци и потенциални убийци е близо до ситуациите през последните години. Като много други продължения, част 4 на „Сам вкъщи” не беше особено успешна. Въпреки че Кълкин не беше много щастлив от „проклятието” да е дете актьор, неговият външен вид и дръзко поведение направиха първите два филма блестящи.

„Четири сватби и едно погребение”

Наред с филми като „Дневникът на Бриджит Джоунс” и „Нотинг Хил”, „Четири сватби и погребение” е голяма британска усмивка от далечното минало и е разбираемо защо е най-печелившата лента на страната и в момента. Саундтракът е страхотен, а Анди Макдауъл тогава беше дамата на десетилетието. За съжаление, точно както Лиз Хърли и Джина Дейвис, тя изчезна след няколко невероятни романтични филми и забележителни роли, но този филм ни носи носталгия към 90-те. Той балансира приятни и не чак толкова емоции в перфектна хармония, а всеки си спомня трогателната реч на Джон Хана на "погребението". Въпреки че заглавието подсказва, малко от нас очакваха, че лентата е толкова забавна, но и трагична.

„Мисис Даутфайър”

Днес един мъж, облечен в женски дрехи, който пряко нарушава заповедта на съда, няма да породи в нас одобрение. Но през 1993 г. обичахме очарователната история на една шотландска бавачка. Някои хора дори цитират думите ѝ и не е трудно да разберем защо. Сали Фийлд беше силна майка, имаше прекрасни деца (включително и Мара Уилсън отново), а Пиърс Броснан изигра учтивия, но скучен нов мъж в живота им. Госпожа Даутфайър обаче наистина спечели сърцата на всички, в чийто образ се превъплъти Робин Уилямс. Той умело влезе в ролята си на бавачка и на Даниел Хилърд и въпреки че имаше планове за продължение на този филм, вероятно най-добре е никога да не се осъществят.

„Лице назаем”

Джон Ву се опита да ни спечели (и успя) през 1997 г. с трилъра „Лице назаем”. Поставяйки Джон Траволта и Никълъс Кейдж един срещу друг като агент на ФБР и психически разстроен терорист, динамиката беше налице, а публиката остана приятно шокирана. Историята последва героя на Траволта агент Шон Арчър, който е принуден под прикритие буквално да размени лицето си с героя на Кейдж Кастър Трой. Темата е твърде живописна, а сюжетът е откровено нелеп, но „Лице назаем” успя да ни влезе под кожата и е така и до днес. Умелата игра на котка и мишка се разплита между високоскоростни преследвания и екшън. Кейдж и Траволта постигат истински баланс. Лентата се помни като един от най-добрите филми на 90-те.

„Криминале”

С такъв стилизиран подход към работата си можем да се твърди, че никой не би могъл да повтори работата на Куентин Тарантино по-добре от самия него, а този филм е може би най-добрият пример за това. Продължавайки тенденцията на Траволта, „Криминале“ е великолепен трилър. Трудно ще бъде и да се намери по-добър актьорски състав в Холивуд от Самюъл Джаксън, Ума Търман, Брус Уилис и Харви Кайтел, а сценарият също не беше за подценяване. Саундтракът на филма също беше великолепен, а някои части от него са емблематични. Всеки знае „Криминале“ и има своята любимата сцена, така че дори идеята за повторение, ще отнеме от блясъка му.

„Американски прелести“

Иконичният образ на Мена Сувари, лежаща в розови листенца ни носи неподправена носталгия към 90-те години, а филмът на Сам Мендес е истински блокбастър от 1999 г. Знаем за перфектната крайградска Америка с Уистерия Лейн, а този филм разкрива тъмната страна на хората и показва, че никога не знаем какво става зад затворените врати. Проследяват се последните дни на героя на Кевин Спейси, виждаме и неговия убиец. Въпреки, че Спейси дори не е бил претендент за главна роля, Мендес настоява за включването му, а героят му ни накара да усетим трагичното и безкомпромисно нещастие на семейството му и техните съседи. В „Американски прелести“ има обрат в началото и бавно стигаме до емоционална развръзка.

„Едуард ножиците“

През 1990 г. режисьорът Тим Бъртън ни даде нов поглед към чудовището на Франкенщайн с този филм. Бъртън „оцвети“ сънливия американски град и прибави черен цвят. Джони Деп е успял да пребори Том Круз и Гари Олдман за ролята на Едуард. Преди да преплава седемте морета като Джак Спароу, вероятно е най-известен с ролята си на създадения от изобретател човек с ножици за ръце. Уинона Райдър изигра другата главна роля, а в лентата видяхме и последната главна такава на легендарния Винсънт Прайс. Лентата с право се превърна в култова класика като един от най-известните филми на Бъртън. В него има трагедия, комедия и романтика, съчетани със семеен тип филм, който няма да те остави равнодушна.

„Сянката на смъртта“

Преди да се заеме с хобити и гигантски маймуни, Питър Джаксън ни подари тази хорър комедия. Виждаме Майкъл Джей Фокс в последната му главна роля, преди да се оттегли, а филмът не успя да стане блокбъстър, но се превърна в култова класика. Фокс играе Франк Банистър, психиатър, който използва местните жители в крайбрежния си град. Помагат му призраците на нърд, стрелец и афро-американски гангстер, а Банистър е преследван до смъртта на жена си. Междувременно градът е разтърсен от множество убийства, които, изглежда, са свързани със сериен убиец години по-рано. В този филм има повече стереотипи и компютърни изображения, отколкото в епизод на "Живите мъртви", но е приятен за гледане.

„Да бъдеш Джон Малкович“

През 1999 г. Спайк Джонз ни показа чудния странен свят на Джон Малкович. Лудо предположение е, че филмът е накарал героя на Джон Кюсак да открие тайна врата, която позволява да влезе в съзнанието на спечелилия Оскар актьор. Кукловодът Крейг скоро осъзнава, че може не само да печели пари от своето начинание, но също така да контролира Малкович отвътре. Само благодарение на свекъра на Джонз Франсис Форд Копола сценарият дори стига до Малкович, който бе развълнуван. Що се отнася до избирането на Малкович като фокус, Джоуз твърди, че е искал актьор с интересно име. Докато самият той все още е активен актьор, е невъзможно да се направи римейк, а и какъв ще бъде смисълът?

„Шесто чувство“

Известни с брилянтните си обрати, ще бъде трудно да се намери причина за римейк на някой от филмите на М. Найт Шаямалан. Категорично един от най-добрите е "Шесто чувство", в който има отпускащ и „интелигентен“ ужас, който ни остави с отворена уста. Виждаме младия Хейли Джоел Осмент в един от най-добрите филми с деца. Брус Уилис беше Малкълм Кроу, детски психиатър, който помагаше на малкото момче, виждащо мъртви хора. Обратът няма да разкрием, но сигурно си чувала за него и може би ще се подразниш, че си пропуснала подсказките. Докато някои от творбите на Шаямалан са смятани за малко странни, "Шесто чувство" е блестящ пример за най-добрата работа на режисьора.

Доника Симеонова 27.09.2018