15-те най-добри филмови истории на 21-ви век

Сценаристът Чарли Кауфман е известен с оригиналните си истории. Той винаги създава сложно и многостепенно платно и е интересно да се наблюдава какво се случва. Филмът "Блясъкът на чистия ум " не е изключение. На публиката се показват спомените на главния герой Джоел, който след тежка раздяла с любимото момиче решава да изтрие всичко, свързано с нея, от паметта си. „Блясъкът на чистия ум“ е причудлива смесица от мелодрама и фантазия. Въпреки че разказът е нелинеен, не е трудно да се проследи развитието на сюжета. Защото зад всички тънкости на събитията се крие проста и близка за всеки мисъл. Всеки човек в живота е имал толкова болезнени връзки, че е готов да направи всичко само за да забрави за тях.

"Джуно" е дебютната работа на сценаристката Диабло Коди. Критиците определят работата й като „истински шедьовър, който е майсторски конструиран“. В "Джуно" няма конкретен конфликт. С развитието на сюжета Диабло Коди внимателно засяга различни теми и бавно разкрива скритите чувства на героите. Краят на филма, който Коди е написала в своя сценарий, е променен от режисьора. Някои обаче смятат, че нейната версия за финала е по-остра и по-трогателна.

Том Маккарти и Джош Сингър са автори на сценария на „Спотлайт". Лентата разказва за журналистическо разследване, което се провежда от авторите на известно издание. Сюжетът е изграден възможно най-просто: всички събития се развиват в съответствие с хронологията и с бавно темпо, което обаче постепенно се увеличава към финала. Тази концепция може да изглежда скучна, но тук тя работи перфектно. Така създателите успяват да подчертаят реализма на журналистическата работа, като в същото време показват и всички нейни етапи. Освен това поддържат интереса на публиката, като постепенно разкриват всички грозни и плашещи подробности от самия казус.

„Белфаст“ е може би най-личната творба на Кенет Брана. И трябва да се отбележи, че тази негова работа се оказва изключително успешна. Действието на лентата се развива в края на 60-те години на миналия век в столицата на Северна Ирландия. В същото време историческите събития са показани през очите на малко момче, което придава на всичко случващо се едновременно дълбочина и лекота. Сценаристът успява, от една страна, да покаже красотата на миналото и радостта от срещата с него, а от друга, да демонстрира илюзорността на представите на хората за „доброто старо време”. Филмът е изпълнен с лека носталгия, нежен хумор и с любовта на автора към Ирландия.

Дейвид Зайдлър, сценаристът на „Речта на краля“, страда от заекване като дете. Следователно Алберт, херцог на Йорк, по-късно крал Джордж VI, който е успял да преодолее тази болест, се е превърнал в герой за него. Историята, разказана в лентата, има много проста структура: главният герой има определен проблем и трябва да го реши. Това е доста добре познат ход, но тук работи чудесно, защото залозите са невероятно високи и провалът може да бъде кошмар. Освен това в основата на историята има фина ирония: човек, който не може да говори ясно, трябва да произнесе най-важната реч в историята. Това предизвиква искрено съчувствие към героя.

Сценаристът на лентата Майкъл Арнд разказа историята на едно много пъстро семейство. Главната героиня, малката Олив, мечтае да участва в детски конкурс за красота. И цялото семейство тръгва на пътешествие, за да стигне до това събитие. Сценарият за филма съдържа всички съставки на едно съвършено произведение. Героите са много ярки: малко непохватни, но очарователни. С напредването на историята героите се променят и научават нещо ново за себе си. Диалозите са превъзходно написани. Диалогът е толкова жив и директен, че цялото семейство оживява като истинско пред публиката. Освен това лентата леко и с чувство за хумор говори за такъв труден проблем като приемане на поражението.

Сценаристът на лентата „Почти известен“ Камерън Кроу е работил 15 години като редактор в списание Rolling Stone. Следователно той познава отлично света, който иска да пресъздаде във филма. Главният герой на творбата, тийнейджърът Уилям, мечтае за кариера като журналист и иска да пише за рок музиката. В много отношения неговата история се основава на биографията на самия Кроу. Това обаче не е единственото нещо, което прави сценария страхотен. Филмът впечатлява с интересните характери. В хода на действието героите се променят и намират себе си. Освен това лентата има силен финал.

По създаването на сценария за филма "Зелената книга" са работили трима автори: Ник Валелонга, Брайън Хейс Къри и Питър Фарели. Историята се върти около пътуването на двама много различни хора: интелигентен пианист, който трябва да тръгне на турне, и който наема груб бияч за свой личен шофьор. Въпреки факта, че сюжетът е изграден по класическата схема „пътуване на героя“, това не го дефинира напълно. Има не само вълнуващи приключения, които е любопитно да гледате. По протежение на филмовото действие героите се развиват и израстват. И промените им изглеждат повече от реалистично.

Сценарият на "Джанго без окови" е дълъг 168 страници. Това е доста впечатляващо произведение. В същото време Куентин Тарантино е успял да вмести в историята на екрана всички важни моменти и да не загуби инерция. Основното достойнство на картината се състои в това, че героите имат конкретна цел, към която се стремят. Залогът в играта е голям и зрителят го усеща. Героите остават веднага и завинаги в паметта на зрителя. Тарантино като цяло успява да измисли ярки и интересни герои. Друга силна страна на филма са силните диалози. Освен това обратите в сюжета винаги се случват неочаквано.

Сценарият на филма е написан от София Копола. Тя успява да създаде спокойно и дълбоко произведение, изпълнено с дискретен чар. Образите на 2-мата главни герои – възрастен известен актьор и девойкй, току-що завършила колеж – са създадени внимателно и с любов. Усеща се, че авторът – София Копола е вложила в тази история лични преживявания . София Копола успява да покаже необичайните взаимоотношения на тази двойка, в която мъжът и жената са свързани не само от приятелство и любов, но и от по-трудно дефинирано чувство. Те успяват да намерят утеха в общуването и искрено се нуждаят един от друг. Историята грациозно балансира на границата между леката романтична комедия и сериозната философска работа.

Когато пише сценария за филма „Паразит“, Бонг Джун Хо се опира на собствения си опит: някога е работил като учител в богато семейство. Резултатът е завладяваща, наситена с екшън история без очевидни добри или лоши герои. Можете да симпатизирате на всеки герой и в същото време понякога с поведението си всеки от тях може да ни отблъсне. Филмовото действие е много динамично. Характерите на героите се разкриват не чрез обяснения и описания, а в процеса на взаимодействието помежду им. Картината е синхронизирана до най-малкия детайл. В същото време конфликтът, залегнал в основата на творбата, е универсален и разбираем за всеки жител на Земята.

Уди Алън е създал прекрасна фантастична творба. „Полунощ в Париж“ е причудлива смесица от прочувствена мелодрама и прекрасна комедия, като двата елемента са перфектно балансирани. Лентата разказва как един съвременен сценарист необяснимо се озовава в Париж през 20-те години на миналия век, където се среща с известни артисти. Във филма са съчетани по удивителен начин трогателни шеги и остри остроумия. Уди Алън не само е написал майсторски сюжета, но и е създал жив, обмислен диалог. В същото време повествованието е сбито и просто.

Сценаристът Кенет Лонърган създава удивителна творба, обмислена до всеки детайл. Всеки кадър от лентата "Манчестър до морето" има определено значение. Въпреки това, когато гледате филма, няма усещане за някаква изкуственост: действията на героите са логични, оправдани и предизвикани от създадените обстоятелства. Зрителите не могат да не съчувстват на героите, защото в центъра на историята са обикновени хора, които се опитват да оцелеят в разклатен и ненадежден свят. Особен интерес представлява основният конфликт на историята: може ли човек да преодолее тъмните събития в миналото си и да си прости грешките? Може би всеки се сблъсква с подобен проблем поне веднъж в живота си.

Сценарият на „Бягай“ беше признат за най-добрия през 21-ви век. Историята е създадена по всички канони, а обратите на сюжета завладяват със своята непредсказуемост. Филмът принадлежи към жанра на комедията, но това не намалява сериозността му. Сюжетът балансира на ръба между смеха и ужаса. И в това противоречие се крие неговият реализъм. Сценаристът Джордан Пийл вплита в текста много препратки и алюзии. Така лентата може да се гледа многократно, като непрекъснато зрителите ще откриват нещо ново в нея.

Действието на лентата "Тя" се развива в близко бъдеще. В ежедневието на хората са се променили малко неща – едно от тях е, че хората са започнали да прекарват още повече време със своите джаджи. Главният герой Теодор преживява трудни времена: съпругата му наскоро го е напуснала и той все още не е готов за връзки с други жени. В един момент се влюбва в изкуствен интелект. Сценаристът на филма Спайк Джонз е създал интересна картина на реалността, в която зрителят е готов да повярва. Главният герой предизвиква съчувствие и симпатия. Интересно е да се гледа романтиката му с изкуствения интелект. Във филма има както страшни, така и комични моменти.