Има нещо специално, магическо и затрогващо в това да виждаш как една усмивка се променя и пренася през поколенията, от вече порастналите баба и дядо до невръстното бебе.
Нормално и очаква е да приличаме на родителите или бабите и дядовците си, но понякога гените правят приликата толкова голяма, че ни оставят без думи и дори ни карат да се чудим дали пък пътуването във времето всъщност не е вече възможно, или просто имаме нужда от чифт очила.
От усмивката си до начина, по който се държат, някои хора са абсолютни малки копия на предците си. Ние едва откъснахме очи от тези завладяващи снимки и решихме да споделим очарованието им с вас.
А вие приличате ли на предците си?
