20-те най-красиви филма, спечелили "Оскар" за костюми

Художник на костюмите: Едит Хед

По отношение на изучаването на историята на модата този филм е цяла съкровищница. Първо, главният герой Джордж Ийстман, момче от провинцията, получава работа във фабриката за плувни костюми на чичо си. Благодарение на това можем да видим как наистина са изглеждали женските бански костюми през 50-те години. Второ, един от вариантите на този именно бански костюм от 50-те години ни е показан от самата Елизабет Тейлър, с чиято героиня момчето има афера.

Заслужава да се отбележи също, че тоалетите за Елизабет Тейлър в този филм са дело на известната Едит Хед, която днес е призната за най-изтъкнатата дизайнерка на костюми в Холивуд. Интересен факт е също, че тя има цели 8 награди и 35 номинации.

Именно с нейната лека ръка върху красивата Анджела Викърс, която играе Лиз, се появява шикозната рокля, която след излизането на филма става обект на желанието на всички момичета в САЩ. Тя се наричаше "буфант" и след премиерата на филма се е продавала под името Едит Хед.

Дизайнерката проектира роклята по такъв начин, че всички прелести на фигурата на Елизабет Тейлър да станат още по-очевидни. Тоалетът без презрамки е придобил допълнителен обем благодарение на декорацията с изкуствени цветя. В контраст с луксозното деколте, талията на Тейлър тук изглежда още по-тънка.

След като работят заедно по този филм, актрисата и модната дизайнерка започват дълго и близко приятелство. По-късно Хед облича Тейлър многократно в киното, както и за светски събития.

Дизайнери на костюми: Едит Хед и Юбер Живанши

От гледна точка на модата филмът "Сабрина" с Одри Хепбърн в главната роля е интересен, защото поставя началото на сътрудничеството и топлото приятелство между филмовата дива и модния дизайнер Юбер Живанши. След "Римска ваканция" Хепбърн вече е истинска звезда, ползваща се с правото самостоятелно да избира дизайнер на костюми, който да работи по тоалетите ѝ.

Актрисата лично идва в модната къща "Живанши" на „авеню Алфред дьо Вини“ в Париж, за да се запознае с бъдещия велик кутюрие. По онова време 26-годишният Живанши все още не е широко известен.

Тъй като модният дизайнер не знае коя е Одри Хепбърн, защото по това време "Римска ваканция" все още не е излязъл на екран във Франция, той решава да не губи време за индивидуално ушиване на рокли за нея. Живанши предложил на актрисата да избере нещо от току-що пуснатата му колекция и звездата се съгласила. Тя искала тоалетите на „Сабрина“ да са пропити с парижки шик. В резултат на това личен кутюриер на главната героиня става Юбер Живанши.

Така в гардероба на Сабрина се появяват няколко неща, които по-късно се превръщат в отличителни белези на стила на Одри Хепбърн. Първо, Живанши предлага на актрисата известното четириъгълно деколте, което по-късно става известно като "деколтето на Сабрина". Благодарение на тази кройка звездата успява да скрие изпъкналите си ключици, заради които била много комплексирана.

Облеклата на „Сабрина“ след пътуването ѝ до Париж и други костюми са проектирани от Едит Хед, известна дизайнерка на костюми, която до този момнет е носителка на осем „Оскара“ за костюми. Юбер Живанши дори не е споменат в надписите, така че модният дизайнер не може да сподели наградата с нея.

Одри била много разстроена от тази несправедливост. Въпреки това кутюриерът винаги е подчертавал, че е спечелил много по-голяма награда в този процес - приятелството си с блестящата Одри Хепбърн.

Дизайнер на костюмите: Орри-Келли

За тази чудесна комедия "Оскар" за костюми е единствената статуетка, която получава. Тази награда е получена от един от най-известните модни дизайнери по онова време - Ори-Кели, който работи с Мерилин Монро не само на снимачната площадка, но и в живота. По-специално негово изобретение за Мерилин били "голите" рокли, които тя показвала не само на екрана, но и като част от светските излизания.

Между другото, заради голите рокли на Мерилин около филма се разразява скандал. В някои страни той дори бил забранен за неморалност, защото актрисата не била носела бельо под роклята. В същото време в творенията на Ори-Кели бельото било зашито между пластовете плат.

При цялото великолепие тези костюми имат един съществен недостатък. Факт е, че събитията се провеждат през 20-те години на миналия век. Модата по онова време е повелявала жените да носят рокли с права кройка и ниска талия.

Друг интересен факт е, че за да паснат идеално тоалетите, модният дизайнер ги ушива на Монро направо на снимачната площадка.

Дизайнер на костюмите: Айрийн Шараф, Витторио Нино Новарезе, Рени

Този филм не е смятан за кинематографичен шедьовър като цяло, но заради костюмите наистина си заслужава да се гледа. По тях са работили няколко художници, а Елизабет Тейлър е била облечена лично от известната Айрийн Шараф. Разбира се, тоалетите на Клеопатра нямат нищо общо с облеклото на Древен Египет, те са чиста стилизация, но тя е висококачествена и много скъпа.

За костюмите за филма са похарчени общо 195 000 долара. Броят на костюмите е повече от 25 хиляди. Главният герой имал толкова богат гардероб, че през 1996 г. дори бил вписан в „Книгата на рекордите на Гинес“. Категорията е била "Най-голям брой костюми на актриса, която се преоблича в един филм". В хода на историята Тейлър сменя роклите си 65 пъти.

Образът на Клеопатра, изигран от Тейлър, наистина влиза в душите на феновете, и то не само на мъжете, но и на жените. След излизането на филма започна модата Египет. Дамите започнаха да подстригват косите си, като Клеопатра и да си правят същите очни линии.

Интересен факт е още, че само златната рокля, с която египетската царица влиза в Рим е изработена от 24-каратов златен плат.

Дизайнер на костюмите: Сесил Битон

В този филм Одри Хепбърн, както и в "Сабрина", играе истинска Пепеляшка. Разбира се, промените от парцали към разкошни тоалети също присъстват. Автор на тези костюми е легендарният Сесил Битон, който е не само известен художник, но и фотограф. Той е правила снимки на Коко Шанел, Марлене Дитрих и официални снимки на английското кралско семейство. Веднага става ясно, че вкусът му е бил изтънчен.

Битон работи по костюмите за бродуейския мюзикъл "Моята прекрасна лейди". Тъй като постановката има огромен успех, до голяма степен благодарение на проектираните от него тоалети, художникът е поканена да работи по филмовата версия.

Най-интересното в роклите, разбира се, започва, когато Елайза Дулитъл от неграмотна цветарка с лоши маниери се превръща в светска дама. Първата ѝ поява на публично място в новото ѝ амплоа е на състезанията в Аскот. Освен Одри, около 500 жени е трябвало да бъдат елегантно облечени за тази сцена.

Битон избира за модел архивни снимки от конното състезание „Black Ascot“ през 1910 г. Това е първото състезание след смъртта на Едуард VII. По онова време всички дами и господа са облечени изключително в черно и бяло в чест на траура. Художникът решава да запази тази елегантна картина, но да наблегне на бялото, а не на черното.

Най-прекрасният от тези черно-бели тоалети е роклята на самата Елиза. Тя била изработена от бяла дантела и обточена с черни кадифени панделки. Ярките акценти в съответствие с модата от онези години били чадър и невероятно голяма шапка.

Тоалетите били направени умишлено шик. Създателите на филма не са пестили средства за тях, тъй като са искали да потопят зрителя в един илюзорен свят на лукс и успяват. Черно-бялата рокля "Елиза" се смята за една от най-шикозните рокли, които Сесил Битон някога е създавал.

Дизайнер на костюмите: Данило Донати.

Филмовата адаптация на "Ромео и Жулиета" от 1968 г. и до днес е определяна от повечето критици като най-успешната в историята на киното. И костюмите, създадени от Данило Донати, играят не по-малка роля тук.

Много от тоалетите с право могат да се считат за произведения на изкуството. В същото време тяхната историчност не може да бъде поставена под съмнение. Въз основа на скиците на художника, оригиналните ренесансови костюми са пресъздадени в легендарното ателие на братя Черетели във Флоренция. От техническа гледна точка тези костюми са трудни както за производство, така и за последваща употреба. Някои от роклите на Жулиета, изработени от кадифе и брокат, украсени с масивни галони, са тежали около 40 кг.

Цветът играе немалка роля и в драматургията на костюмите. За Капулети, известни с горещата си кръв, художникът използва топли цветове - червено и оранжево. Техните антагонисти, Монтеките, са облечени в студено синьо и мрачно кафяво.

Червената рокля на Жулиета, в допълнение към родовата ѝ идентичност, като издава страстта, която е намерила изход. Тази алена кадифена рокля символизира любовта.

Дизайнер на костюмите: Тиони В. Олдридж.

Тази филмова адаптация на безсмъртното произведение на Скот Фицджералд се смята за една от най-успешните. Поне по отношение на костюмите тя се отнася буквално за еталон. Образите на героите са създадени от най-известната художничка Тиони В. Олдридж в сътрудничество с дизайнера Ралф Лорън. Между другото, след като филмът получава "Оскар" за костюми, между кутюриера и дизайнера на костюми имало конфликт.

Лорен била обидена, че не е спомената сред създателите на костюмите, а Олдридж заявява, че в случая той действа само като шивач, на чието място тя може да избере всеки.

Всъщност е така - режисьорът Джак Клейтън решава да избере дизайнер на костюми само два месеца преди началото на снимките. Тъй като времето изтичало, Олдридж се съгласил да разгледа работата на младия тогава дизайнер Ралф Лорън. Неговите мъжки костюми и трикотаж допаднали на Тиони. Така мъжките персонажи са облечени отчасти от Ралф Лорън.

Лорън изработва само марципановия костюм на Гетсби за филма, а останалото е взето от колекцията му „Polo 74“. Дамските тоалети са дело на художничката Барбара Матера, шапките са изработени от Уди Шелп, а бижутата са на „Cartier“.

Макар че може да се спори за ролята на Олдридж и Ралф Лорън в изработването на тоалетите, художничката заслужава своя "Оскар" за идейното им съдържание. Чрез костюмите тя е трябвало да предаде цялата ефимерност и лекота на живота на аристокрацията от 20-те години на ХХ век. И тя успява да постигне този ефект благодарение на карамелените пастелни нюанси и леките текстури на роклите. В роклите си Дейзи прилича на пеперуда, което напълно отразява същността на героинята.

От друга страна, Гетсби, който за първи път се появява във филма, е облечен в по-мрачни, земни цветове - кафяво и черно. Това символизира факта, че парите не идват при него от небето, а той ги печели с упорит труд. Въпреки това, когато се сближава с Дейзи, героят сменя дрехите си. Той облича марципаново яке същото, което е произведено от Ралф Лорън. Това символизира желанието на Гетсби да стане част от нейния свят.

"Оскарите" през 1978 г.

Дизайнер на костюмите: Джон Моло

Всички знаят, че идеята за космическа сага е хрумнала на Джордж Лукас още като студент, след което постепенно се е оформила и развивала в продължение на много години. За визуализацията на скиците на режисьора е помогнал известният художник Ралф Маккуори.

По-късно, когато вече е решено да се започне снимането на филма, художник на продукцията е Джон Бари, който лично рисува много детайли от интериора и прави скици на външния вид на героите. Реализирането на всичко това в съответствие с плановете е било дело на двама души - костюмаря Джон Моло и гримьора Стюарт Фрийборн. Те са наети през декември 1975 г. Стюарт Фрийборн се прочува благодарение на работата си във филма “Поличбата“. Лукас харесва колко правдоподобни се оказват кучешките глави, които той изработва за една от сцените. Уменията на Стюарт се оказват полезни при възпроизвеждането на маймунската глава на Чубака. Процесът на създаване на костюмите започва, когато Моло, след като наема модел, посещава студиата за костюми в търсене на нещо, което да послужи на вдъхновението му. Така са намерени елементи от костюма на Дарт Вейдър: кожен мотоциклетен костюм, нацистка каска, противогаз и средновековно монашеско наметало. Лукас искал да отрази идеята за борбата между доброто и злото по много прост начин - чрез комбинацията от бели и черни цветове. Люк е в бяло, а Дарт Вейдър - в черно. Ралф Маккуори е свършил по-голямата част от работата по визуализацията на филмите си, затова след като Джон Молло печели "Оскар" за костюми, много хора обвиняват художника, че дели наградата с колегата си.

Дизайнер на костюмите: Джеймс Ачисън

Романът "Опасни връзки" на Шодерло дьо Лакло е публикуван през 1782 г. и се превръща в истински бестселър за времето си. Страст, интриги, любов и смърт - всичко това не може да остави безразлични женските сърца.

Екранизациите на романа станаха търсени, защото освен сюжет за съвременните жени в тази история има още един неоспорим плюс: тя се развива на фона на XVIII век - най-шикозното време в историята на европейския костюм. Тоалетите в стил рококо са най-успешно предадени в известната филмова адаптация на Стивън Фриърс.

Филмът несъмнено може да претендира да бъде пътеводител в историята на модата от XVIII век. Дизайнерът на костюми е пресъздал с голяма педантичност великолепието на дамските рокли. Върху героините виждаме разкошни корсетни рокли с панер. Подобна кройка предполага много, много широка пола, чиито обеми са постигнати с помощта на специална рамка. Предната и задната част на тези рокли са плоски.

Тоалетите предполагат и наличието на дълбоки деколтета, обрамчени с яки. Особено внимание е отделено на украсата не само на тоалетите, но и на прическите. Всички видове шапки тогава са в разгара на модата. Всичко това може да се види върху героините на "Опасни връзки".

Дизайнер на костюми: Ейко Ишиока

Какви са били вампирите и техните любовници преди “Здрач“? За да разберете това, трябва да видите филмовата версия на романа на Брам Стокър "Дракула". В прочита на Франсис Форд Копола обаче има много добавена романтика, но филмът не губи много от това. Тази картина може да се нарече класика на готическото кино за вампири с всички необходими визуални атрибути. Японката Ейко Ишиока се е опитала да ги създаде.

Специално място в тази история заема червеният цвят, който символизира две страсти едновременно - жаждата за кръв и също толкова силната жажда за любов. Аленият цвят се появява още в първите кадри, когато младият адвокат, изигран от Киану Рийвс, среща мистериозния граф Дракула облечен в сатенен кървавочервен халат.

На срещата му идва момиче с развяваща се червена рокля, която отново е олицетворение на страст и кръв. Третата поява на този цвят става съдбовна. В червена рокля Мина идва на среща със загадъчен принц. В този момент момичето попада под влиянието на графа.

Но не само червеното, въпреки драматичната си и символична роля, е това, което Ейко Ишиока призовава да ѝ помогне. За да покаже целомъдрения и разсъдлив характер на Мина, художникът в първата част на филма я облича плътно в зелено, за което се знае, че е цветът на мъдростта.

Пускайки граф Дракула в света на хората, Ейко му рисува напълно сив костюм, с който е лесно да се слее с тълпата. Но за да покаже, че такъв герой не може да се слее с нея, тя добавя необичайни детайли към изображението, като тъмните очила.

Дизайнер на костюмите: Дебора Скот

Дебора Лин Скот е трябвало да визуализира вярно епохата, тъй като филмът съдържа исторически елемнти. Костюмите ѝ е трябвало да отразяват героите и да илюстрират превратностите на техните съдби, а роклите, фраковете и шапките е трябвало да издържат на суровите условия на снимане. Във всички отношения Дебора се е справила отлично.

Преди да започне работа, художничката чете много литература за едуардианската мода - 1910-1914 г. Тя прекарва много часове и дори дни в архивите, където изучава фотографски хроники. В резултат на това дрехите във филма изглеждат толкова автентични, че изглежда сякаш Дебора просто ги е взела под наем от музей.

Както вече споменахме, кройките на роклите, както и всички аксесоари, са пресъздадени много реалистично. В епохата на Едуард, жените са носели корсет, но той е бил много по-дискретен под дрехите, отколкото преди. В началото на ХХ век полата е била права и е имала шлейф отзад. Отличителна черта на модата от това време са били невероятните обеми на шапките, които са били обилно украсени.

Всичко това виждаме в гардероба на Роза. Цветовете на тоалетите ѝ ни казват всичко за момичето, което тя старателно се опитва да скрие. Например червената ѝ рокля, покрита с черна дантела, в сцената на срещата с Джак символизира страстта, която е скована от мрачни задължения. Както знаем, в "Титаник" Роуз пътува за сватбата си със студен и пресметлив младоженец, когото не обича.

Но в момента на влюбването, след интимната ѝ близост с Джак, момичето е облечено в светлорозов и лилав тоалет с минимална украса. По този начин художникът ни загатва колко лека и радостна се чувства тя.

Дизайнери на костюми: Катрин Мартин, Ангъс Стратей

Мюзикълът за най-красивата куртизанка в Париж, която танцува в най-известния нощен клуб в града, просто не би могъл да бъде заснет без огромен бюджет за костюми. За филма са ушити общо 300 костюма, над които неуморно са работили 80 костюмарки.

Всички тоалети без изключение могат да се нарекат произведения на изкуството, но за главната героиня Сатин, разбира се, е изработено нещо специално както в областта на облеклото, така и по отношение на бижутата.

За Сатин са създадени много шедьоври на бижутерското изкуство, като основният от тях е колието „Satine“. Това е оригинал, който по време на снимките се превръща в най-скъпото филмово бижу в историята. Изделието включва 1308 диаманта, които тежат 137 карата.

По онова време то е оценено на около 1 млн. долара. За да придаде на изделието исторически вид, Кантури изоставя съвременните бижутерски техники и използва такива, които са били в употреба преди 100 години. В резултат на това работата отнема четири месеца.

Гардеробът на Сатина е в класически драматични цветове. Всички основни цветове на съблазняването - червено, черно и бяло - се срещат в нейните образи. Те се сменят един друг в зависимост от това в какво настроение е героинята и на какъв етап от развитието на сюжета се намира. Едно обаче никога не се променя - тя винаги е придружена от блясък.

Дизайнер на костюмите: Колийн Атууд

Филмът печели 6 златни статуетки от общо 30 номинации. Наградата за дизайн на костюми бе присъдена на мюзикъла благодарение на работата на художничката Колин Атууд. Тя успява не само да илюстрира с помощта на костюмите героите, но и да пресъздаде една доста естествена картина на Чикаго през 20-те години на миналия век.

На сцената виждаме Рокси и Велма в прекрасни рокли, които откриват краката им и са с ресни. Всичко това има пряка връзка с модата, защото именно по това време жените започват да оголват глезените си. Момичетата носят и обувки, които са много автентични за времето - обувки на нисък ток с мостчета.

В ежедневието си дамите се обличат напълно според модата - носят просторни рокли, манто и шапки. Както главните, така и второстепенните героини имат прически в стил "каре", "гарсон" или "вълна". Около врата си имат нанизи от перли, които често висят по гърбовете им. Подобно придържане към историческите детайли е особено приятно в жанр, който не е длъжен да спазва подобни нюанси на първо място.

Дизайнери на костюми: Нила Диксън и Ричард Тейлър

Костюмите за последната част от трилогията, както и за първите два филма, са проектирани от приятеля на Питър Джаксън Ричард Тейлър. Но в тази трудна работа му помага цял екип - Найла Диксън (главен художник по костюмите), Джанис Мейсуан (ръководител на гардероба), Лиз Макгрегър (координатор на гардероба) и т.н. Екипът се опира на илюстрациите, направени за книгите на Джон Роналд Толкин от художниците Алън Лий и Джон Хау. Общо са изработени около 19 000 костюма. Много от тях е трябвало да бъдат състарени, което не е лесна задача.

При изработването на образите на елфите художниците използват брокат, който специално се търка с шкурка, за да се запази блясъкът на плата, но да стане по-естествен и благороден. Ежедневните дрехи са били изработени в зелено-кафява цветова гама, напомняща на мъх. Тези нюанси символизират древността и мъдростта на расата.

Същевременно в декорацията са използвани много растителни елементи. Например ръкавите от зелено кадифе наподобяват завити листа. Докато за роклите на Арвен е създаден много богат гардероб, който дори не е показан за трите филма.

Облеклата на Арвен трябвало да съчетават царственост и ефимерност. За направата им са използвани материи като кадифе и брокат. Цветовете на гардероба са смущаващи - нюанси на сиво, лилаво и тъмно кестеняво. Във филма когато героинаята пристига на коронацията на своя любовник Арагорн се появява в светла рокля, символизираща възраждането на нов живот.

Дизайнер на костюмите: Санди Пауъл

Биографичната драма на Мартин Скорсезе за Хауърд Хюз се развива на фона на Холивуд от 30-те години на миналия век. Освен самия Хюз, във филма се появяват и няколко други реално съществуващи персонажи. Кейт Бланшет играе холивудската актриса Катрин Хепбърн, с която Хауърд е имал афера.

Във филма се появяват и известните холивудски диви Джийн Харлоу (Гуен Стафани) и Ава Гарднър (Кейт Бекинсейл). Всички те художничката по костюмите Санди Пауъл е трябвало да ги облече без право на историческа грешка.

Ролята на холивудския секссимвол от 30-те години на миналия век Джийн Харлоу, с която Хауърд Хюз се появява в самото начало на историята на премиерата на своя филм, се изпълнява от певицата Гуен Стефани. По признание на Санди Пауъл, облеклото и цялостната визия са взети от архивни снимки на дивата. Както и от тоалетите на други известни жени.

Например стилът на Катрин Хепбърн. Тя е била много ексцентрична личност, която е обичала да прави впечатление на публиката, включително и с тоалетите си. Актрисата често носи мъжки дрехи, като по този начин заявява своята еманципация. Върху Кейт Бланшет виждаме неща, които спокойно биха могли да бъдат взети от истинския гардероб на Катрин.

Актрисата Ава Гарднър в ролята на Кейт Бекинсейл е еталон за женственост и сексуалност. В историята Хюз е безнадеждно влюбен в нея. Звездата си позволява да обича. Образът ѝ, за разлика от тоалетите на Катрин Хепбърн, която обича Хауърд, е решен в по-отстъпчиви и студени нюанси. Ако роклите на Катрин са оцветени в прасковени, телесни тонове, то Ава избира зелено, бордо и др. Образът ѝ е съвършен, тя изглежда като недостижим идол.

Дизайнер на костюмите: Милена Канонеро

Режисьорката София Копола признава, че във филма умишлено е искала да сблъска историята и реалността, за да улесни възприемането на филма от хората. Това обяснява факта, че наред с историческата кройка на тоалетите, във филма са използвани повече от неправдоподобни цветови схеми. Карамелените и пастелните рокли едва ли биха могли да бъдат носени от дама от XVIII век. Дори и тя да е младата Мария Антоанета. Но тъй като всичко се случва в рамките на режисьорската идея, нека не бъдем придирчиви.

В интервютата си след излизането на филма художничката Милена Канонеро многократно подчертава, че задачата да възстанови в детайли костюма от епохата на рококо не е била нейна цел. Въпреки това обаче виждаме доста добри реплики от епохата. Кройките на роклите-панаири, наподобяващи чаша за шотове, корсетите, сложните шапки, избелелите лица, невероятните прически, напомнящи на градини, осеяни с цветя - всичко това има пряка връзка с рококо.

Маратонките „Convers“, които в една от сцените могат да се видят в арсенала на кралицата, нямат нищо общо с това. Според художника и режисьора те са си позволили тази шега съзнателно, а също и в съответствие с желанието да приближат филма до публиката.

Цветовете играят немалка роля тук. В началото на филма, когато виждаме Мария Антоанета като млада и разкрепостена, роклите ѝ са изцяло романтични - розови, бели, с флорални мотиви и с многобройни дантели.

С развитието на сюжета и ескалацията на негативните събития костюмите постепенно започват да се оцветяват в по-тъмни тонове.

Дизайнер на костюмите: Санди Пауъл

Викторианската мода е безумно популярна днес, но какво представлява тази епоха, знаят малцина. Съдейки по филма "Младата Виктория", дизайнерката на костюми Санди Пауъл е наясно как всъщност е изглеждала модата от онова време. Викторианската епоха се вписва в управлението на Виктория, кралица на Великобритания и Ирландия и императрица на Индия, от 1837 до 1901 г.

Това е значим период в историята не само на Англия, но и на цяла Европа. Разбира се, той е белязан и от определени етапи в модата. Тази биографична драма ни показва каква е била модата през първите години от управлението на Виктория.

Режисьорът иска художникът да направи точни копия на роклите от гардероба на Виктория, но да им придаде екранен блясък. Според Санди Пауъл не е било лесно да се направи това, защото тоалетите, носещи печата на времето, имат свой собствен уникален чар, който лесно се унищожава от модернизацията. Въпреки това костюмарите се справят със задачата. За основа на работата са използвани реални рокли от колекцията на музея.

Това са модели, характерни за ранната викторианска епоха (1837-1860 г.). Този период се нарича още романтичен, защото кралицата е била млада и влюбена. Тя носела светли цветове, корсет, буфантна пола и буфантни ръкави. Към края на викторианската епоха на мода излизат съвсем различни кройки - рокли с турюр, създаващи обем по-скоро отзад, отколкото отстрани.

В резултат на това за кралицата на екрана е създаден гардероб от 15 тоалета. С напредването на историята кройките и цветовете на роклите се променят. В началото на филма, когато Виктория за първи път се възкачва на трона, виждаме, че в гардероба ѝ преобладават флоралните принтове. С нарастването на нейния авторитет и власт тоалетите се променят към по-тъмни цветове и по-драматични материи.

Дизайнер на костюмите: Колийн Атууд.

За костюмите в приказката "Алиса" на Тим Бъртън отговаря дългогодишният му колега Колин Атууд. Той обаче твърде много се отклонява от класическите версии на образите на художника, които малко модифицираха обичайните картини. Така в гардероба на Алиса се пази синята рокля, която е облечена върху нея в началото на филма.

Атууд обаче я лишава от обичайната престилка и поставя върху полите й животни и птици, които сякаш казват, че скоро с героинята ще се случи нещо вълшебно. След като пада в заешката дупка, Алиса започва да сменя тоалетите си. Тъй като героинята непрекъснато променя размерите си, расте и се смалява, художникът е трябвало да направи няколко версии на един и същи костюм.

Джони Деп, с когото Колин Атууд се познава от филма "Едуард Ножиците", участва активно в работата по образа на Шапкаря. Именно на Деп му хрумва идеята костюмът на този сантиментален герой, страдащ от раздвоение на личността, да отразява настроението му и да променя цвета си в зависимост от него самия.

Екипът също така решава, че той винаги трябва да носи работните си инструменти със себе си. Така един напръстник и една възглавничка за иглички стават детайлите на изображението. Невероятната шапка на героя има интересна история. Според Колин Атууд тя е копие на истинска шапка от онези години. Кожата с необичайна шарка, сякаш е била гризана от червеи - художникът случайно купува в Италия.

Дизайнът на костюмите на Червената кралица се основава на символиката на картите сърца и характерната цветова гама - червено, черно и бяло. В същото време образите са умишлено претоварени с различни детайли - сърца, райета и др. По този начин художникът загатва за лошия вкус на кралицата.

Дизайнер на костюмите: Жаклин Дюран.

Роклите на Анна са реплики на различни модни тенденции от XIX век. Има кринолин, тясна талия, пристегната с корсет, и деколте. Липсват само турнюрите, които са характерни за модата от онова време.

Цветовете на роклите перфектно отразяват душевното състояние на Анна. На бала, на който се запознава с Вронски, Анна е в черно, което съответства на класическия вариант на Лев Толстой.

Този цвят също така предава мащаба на трагедията, която се стоварва върху жената. Освен това в моменти на страст тя се облича в червено и бордо, в моменти на отчаяние - в сиво, а в моменти на беззащитност - в бяло. И накрая, в самия финал, в кадъра отново се появява черното.

Бижутата на Анна заслужават специално внимание. Всички те са създадени от „Chanel“, а Кийра Найтли е тази, която настоява за тях. Самата тя преговаря с представителите на къщата, така че те да се съгласят да предоставят бижутата.

Така в кутията за бижута на Анна Каренина се появява шикозното диамантено колие „Camelia Poudre“, в което две големи камелии с подпис „Chanel“ са обсипани с луксозни диаманти. Общото тегло на тези камъни е 6,8 карата. Цената им е 2 млн. долара. Нищо чудно, че е донесен на снимачната площадка под охрана само за два часа на ден.

Дизайнер на костюмите: Катрин Мартин

За костюмите на тази адаптация на "Великият Гетсби" започна да се говори много преди премиерата на филма. Това не е изненадващо, тъй като тоалетите са изработени от къщата на „Prada“. Те са реплики за 20-те години на миналия век и имат много по-малко общо с модата от онова време, отколкото роклите във филмовата адаптация от 1975 г.

Но неоспоримото им предимство е, че те перфектно пресъздават настроението на преднамерен блясък, необуздано забавление и безгрижие, което е пронизвало епохата.

Дейзи трябвало да изглежда мечтателна и някак ефимерна, като пеперуда, която може да отлети. Художникът постига този ефект, като използва избелени цветове - сиво, прасковено и др. Също така в негова услуга е била и модерната през 20-те години на ХХ век свободна кройка на роклите. Тя придава на Дейзи въздушност. Това момиче създава впечатлението, че ако я докоснеш ще се разпадне.

Този образ отлично илюстрира факта, че за Гетсби тази жена е мечта, която дълго време е била недостижима.

Също така за съпруга ѝ тя не е земна жена, а нещо изкуствено. За да я замени, той избира дама, облечена в много по-пищни цветове. Любовницата му се облича в червено, зелено, като подправя всичко с вулгарни волани. Идеята на режисьора Баз Лурман е блясъкът да бъде прекалено голям, до степен на непристойност. Марката „Tiffany & Co“ му помага да постигне това впечатление. Диадемата на Дейзи „Савой“ се оказва наистина неприлично скъпа. Цената на това великолепие е 200 хиляди долара.

Според идеята на художниците тя напомня малко на индианска украса за глава, но в същото време е изработена много деликатно и елегантно. Този "индиански" намек има за цел да внесе нотка дързост в образа на героинята. Диадемата се превръща във визитна картичка на филма и е използвана за снимки в рекламната кампания.