Когато човек види тези малки момичета с бебета в ръце, би си помислилил, че това са техните братчета и сестричета. Но това е Гватемала – държава, в която близо ¼ от бебетата се раждат от майки-тийнейджърки. Някои дори все още не са навършили 13 – през 2011, 35 от младите майки са били едва на 10 години.

Но числата са по-малко шокиращия аспект от тази епидемия, която поставя майките и децата в смъртна опасност. Почти всички тийнейджърски бременности – цели 90%, са от близък роднина. Най-често това е чичо или братовчед, но 30% от новородените в Гватемала са резултат от собственият баща на невръстната майка.

Болката от това, което се случва на тези момичета, много от които са твърде малки, за да разберат какво им се е случило и никога не са чували за контрацепция, е гравирана върху лицата им и е запечатана от шведския фотограф Линда Форсел.

Тя пътувала до Гватемала няколко пъти в рамките на 2 години, а докато работела, момичетата й разказвали историите си: едно от момичетата е било вързано за дърво, докато 53 годишен мъж я изнасилвал; едно 12-годишно момиче, което е било продадено на 22-годишния си съпруг; и момиче, което е било толкова малко, че не знаело, че може да забременее, когато 28-годишен мъж започнал да й носи подаръци.

През 2014 от майки под 14-годишна възраст са родени 5100 бебета. Данните от предходната година отбелязват, че този брой е нарасъл – през 2013 са записани 4354. Правителството се опитва усилено да потуши тази епидемия: наскоро бе приет закон, според който легалната възраст, на която може да се сключи брак, е 18 години. Преди това е била едва 14.

Но през 2012 е имало само 2000 известни случая, в които момичета под 14-годишна възраст са раждали, макар и да са осъдени едва 8 човека. Тази цифра е накарала гватемалския прокурор по детски дела Харолд Флорес, да опише високият брой тийнейджърски бременности в страната като "бедствие".

Проблемът според Мирна Монтенегро, ръководителят на Гватемалската обсерватория по сексуално и репродуктивно здраве, произтича от мъжката убеденост, че жената е тяхна "собственост и притежание". „Чували сме много мъже да казват „Тя е моя дъщеря и моя собственост и ще правя каквото си поискам с нея““, разкрива експертът.

Според Монтенегро изнасилванията на млади момичета са наследство от гражданската война, която се е водила 36 години до средата на 90-те години. Смята се, че над 100 000 жени са били изнасилени през тези жестоки времена, като дори високопоставените пълководци са го използвали като оръжие. Хиляди жени на всякаква възраст все още биват изнасилвани всяка година. Около 10 000 от тях са достатъчно смели, за да повдигнат обвинения, а само 1 от 10 ще успее да види нападателя си обвинен.

Каролина Ескобар, директор на „La Alianza”, организация, която поддържа няколко приюта в страната, споделя: „Културата на Гватемала е много толерантна към сексуално насилие срещу момичета и жени и затова приема за нормално – и дори оправдава подобен тип насилие. Това е табу, което не се дискутира в обществото“.

Но продължаващият цикъл на изнасилвания и тийнейджърска бременност не е проблем, за който са виновни само мъжете. Тя се е срещала с майки, които са продавали дъщерите си; жени, които не са подавали оплаквания, защото са смятали, че изнасилването е нещо нормално и мъже, които са се омъжили за 12-годишни момичета и не вярвали, че са направили нещо грешно. „Нека бъда ясна: Тези мъже трябва да лежат в затвора. Трябва да има правосъдие, но без жените тази порочна система не би съществувала“, обяснява тя. „Повечето такива хора не са зли – те просто вярват, че това е нещо нормално“.

На практика много семейства опитват да прикриват подобна бременност. Според Линда Форсел техния брой може би надхвърля 30%.

Хелън Леива, която работи в младежкото благотворително дружество “Tan Ux’il”, разказва: „Семействата знаят, че срещу мъжа ще бъдат повдигнати обвинения, ако момичето роди в болница, затова момичетата раждат у дома“.

Линда Форсел вижда възможност за по-светло бъдеще за майките-тийнейджърки в Гватемала. Новият закон, въведен от правителството, предполага, че това може да се промени съвсем скоро. Навлизането на Интернет помага на хората да бъдат по-информирани за случващото се в света и може би това ще ги накара да преосмислят моралните норми в бъдеще.

„Този проблем е нещо като родилни болки – изпитваш ги най-силно точно преди да родиш“, убедена е Форсел. „Вярвам, че има надежда“.