"Детето на ДЯВОЛА", което бе осиновено и стана СВЕТОВНОИЗВЕСТНА балерина

Микаела е родена в Сиера Леоне през 1995 г. Родителите ѝ я кръстили Мабинти, но след като и двамата починали, чичо ѝ я изпраща в сиропиталище, където името ѝ вече няма никакво значение. Там тя е просто номер.
В едно интервю тя си спомня живота си в сиропиталището, като разказва: „Кръстиха ни с номера от 1 до 27. Едно беше любимото дете на сиропиталището, а 27 беше най-малко любимото.“ Микаела се оказва именно номер 27, тъй като има рядко кожно заболяване, наречено витилиго. Заради това, че е различна, в сиропиталището я наричат ​​„детето на дявола“.

Момиченцето намира утеха в лицето на най-близката си приятелка. Тя също е била наречена Мабинти и е номер 26 в сиропиталището. И двете обичат да пеят, да играят и да си разказват истории за това какъв би бил животът им, ако бъдат осиновени.
Междувременно жена на име Илейн ДеПринс, която живее в Ню Джърси, мечтаеше да осинови дете от Африка. Тя има планове да осинови именно приятелката на бъдещата Микаела, Мабинти. Но преди да замине към сиропиталището, с документите става объркване, което по-късно решава съдбата на Микаела.

В интервю осиновителката Илейн си спомня: „Обадиха ми се от агенцията за осиновяване и ме попитаха: „Коя Мабинти осиновявате? Имаме два такива.“ Така Илейн разбира, че другата Мабинти е била отхвърлена от 12 семейства заради състоянието на кожата си. След това разкритие тя без колебание решава да осинови и двете момичета. Илейн вероятно никога няма да забрави първата си среща с Микаела, защото детето е било толкова скептично относно това, че някой ще пожелае да стане неин родител. „Тя стоеше със скръстени ръце, наистина ядосана“, спомня си Илейн. „Мисля, че... тя просто си мислеше, че ще преживее поредното отхвърляне.“

Докато все още живеела в сиропиталището, Микаела била очарована от снимка на балерина, която намерила във вестник. Това е моментът, в който тя започва да мечтае да стане професионална танцьорка. Тази мечта заживявяа в сърцето ѝ от много ранна възраст и се превръща в нейната съдба.
Когато пристига в дома на осиновителите си, тя показва снимката на майка си Илейн и ѝ признава, че мечтае да има пантофки като истинска балерина. Илейн е толкова трогната и удивена, че обещава на Микаела, че един ден ще танцува.
Животът на Микаела в САЩ поема своя нов, положителен обрат, но в началото момичето все още се страхува от отхвърляне и дори спи на светеща лампата. Но любовта и грижите на родителите ѝ излекуват нейното сърце. Скоро тя се успокоява и започва да преследва голямата си мечта.

Свикнала с новия си живот, Микаела започва да работи усилено за сбъдването на детската си мечта и това ѝ носи огромен успех. Микаела започва да посещава уроци по танци и си поставя за цел да се превърне в професионална балерина. Тя осъзнава, че ще има предизвикателства, пред които ще трябва да се изправи. По-конкретно, тя е много загрижена за витилигото си и начина, по който изглежда заради болестта.
Преди първото си шоу тя моли майка си да ѝ каже дали е могла да види петната по тялото ѝ от мястото, на което седи в залата. Илейн си спомня, че я е уверила, че не е видяла нищо. Тогава Микаела си отдъхнала: „О, добре. Сега вече мога да бъда професионална балерина.“

До 17-годишна възраст Микаела става най-младата балерина, участвала в „Dance Theatre of Harlem“ в Ню Йорк. По-късно тя е наета от Холандския национален балет и сега нарича Амстердам свой истински дом. Приема го като сбъдната мечта, но и успех, който си е заслужила с усилия и постоянство. „Това не е приказка“, разказва тя. „Трябва да работиш здраво. Има много трудности, много болка. Но, знаете ли? Обичам работата си.“
Младата жена иска нейната история да бъде мотивационен тласък за всички. Някога оставена на произвола на съдбата, без почти никакъв шанс за семейство и нормален живот, днес тя е пример за това, че мечтите се сбъдват, стига човек да има малко късмет и да положи много усилия. Микаела има свой модел за подражание, една от първите чернокожи главни американски балерини на име Лорън Андерсън.

Микаела дори написа автобиографична книга за историята на живота си, а самата Мадона изяви желание да режисира филм за нея, признавайки, че когато разбрала житейската история на балерината, била просто поразена.
Докато обявяваше плановете си за филма, Мадона написа: „Пътуването на Микаела ме докосна дълбоко като артист и активист, който разбира трудностите в живота. Имаме уникалната възможност да хвърлим светлина върху живота в Сиера Леоне и да позволим на Микаела да бъде гласът на всички осиротели деца, чиято съдба е споделяла като малка. За мен е чест да съживя на екрана нейната история.”