Децата на Сирия: Деца като всички останали

22 4526 11

До момента конфликтът в Сирия е оставил зад гърба си около 16 милиона нуждаещи се от животоспасяваща помощ и закрила души, почти половината от които деца. До момента най-малко 4 милиона дупи са се превърнали в бежанци, като 2 милиона от тях са деца, избягали от родината си след началото на петгодишния конфликт. Тези деца нямат детство, то е отнето. В замяна на това, тяхната съдба е жигосана със спомена за войната и смъртта. Повечето от тези деца имат редица заболявания, сред които полиомиелит и пневмония. А други... Други започват да плачат само при мисълта за насилието и това, което са видели у дома...

Сърцераздирателните снимки в галерията ни разказват историята на една малка част от същите тези деца, бягащи от сирийската гражданска война, които за огромно съжаление, днес са принудени да спят в горите, по улиците, алеите и бежанските лагери на Европа...

Виж още:

В търсене на по-добро бъдеще или какво взимат със себе си бежанците

Абдул Карим, 17 г., спи по улиците на Атина, Гърция. Той няма пари, защото с последните си няколко евра е купил билет за ферибота до Атина. Днес той прекарва нощта на площад Омония, където стотици бежанци пристигат всеки ден. Тук контрабандисти предлагат услуги за издаване на фалшиви паспорти, автобусни и самолетни билети. Но тъй като Абдул е без пукната пара, той не може да напусне. Единственото, за което той живее е мечтата отново да спи в топло легло и най-вече да прегърне малката си сестричка.

Aхмад, 7 г., спи на тротоара на границата на Унгария и Австрия. Той бяга от дома си в Идлиб, тъй като бомба удря къща на семейството му. Ахмад е бил ударен в главата от шрапнел, а малкото му братче е починало. Така, принуден да бяга, вместо да ходи на училище и да играе с връстниците си, малкото момче и неговото семейство спят по автобусните спирки, на пътя или в гората.

Абдула, 5 г., спи на мръсен дюшек в близост до централната гара в Белград. Той страда от заболяване на кръвта и преди време е станал пряк свидетел на убийството на сестра си в дома им в Дераа, Сирия. Майката на Абдула няма никакви пари и затова не може да го закара в болница, където да бъде лекуван. Днес Абдула е все още в шок и всяка нощ сънува кошмари...

Всяка вечер от изминалата една година насам, Ралия и Рахаф, които са на 7 и 13 г., спят върху парчета картон по улиците на Бейрут, заедно със своя баща. Преди това, в Дамаск, граната убива майка им и малкото им братче.

Aхмед, 6 г., спи на тревата в Хоргош, Сърбия. Невръстното дете само носи своята чанта по време на дългите преходи пеша. Ахмед е отгледан от чичо си, след като баща му бива убит в родния Дейр ез-Зор, намиращ се в северната част на Сирия.

Гюлистан, 6 г., казва, че губи любимата си възглавница в дома си в Кобане. Днес живее в Сурук, Турция и се страхува да заспи, защото сънува кошмари.

Езра, Есма и Сидра, съответно на 11, 8 и 6 г., спят с майка си в Мадждал Анджар, Ливан. Трите силни малки дами и за секунда не спират да мислят за баща си, който изчезва след като бива отвлечен. И се надяват един ден отново да бъдат заедно. Всички!

Едногодишният Шам от Сирия, се е гушнал в обятията на майка си, която стои на границата на Австрия и Сърбия. Отчаяните майка и син пристигат в района само ден, след като голяма група бежанци преминават успешно границата.

Шехд, който е на 7 годинки, обича да рисува. За съжаление обаче, единственото подобие на изкуство, ако така можем да си позволим да наречем фотографиите, което вижда днес малкото момче, са хилядите снимки на войната и изобилието от оръжия, които са на всеки ъгъл и будка за вестници.

Мояд, 5 г., бил заедно с майка си на улицата, когато покрай тях преминава такси, което се взривява. За съжаление, майка му умира, а малкото дете е настанено в болница в Аман, Йордания, където успешно е бил отстранен шрапнел, засягащ гърба, главата и таза му.

Въпреки че е само на 20 месеца, малкият Амир се смее. За съжаление обаче, той никога не е обелвал и думичка, казва майка му, убедена, че причината се крие в травмата, която бременната жена изпитва, когато се разразила войната.

Фатима 9 г., е една от щастливките, достигнали Швеция. Въпреки това, тя е преследвана от ужасните спомени за зверствата, на които е станала свидетелка по време на пътуването си. След бягството от Идлиб, Сирия, малкото момиче прекарва две години заедно с майка си, братята и сестрите си в бежански лагер в Ливан. По-късно те успяват да се качат на пренаселена лодка, в опит да намерят по-добро убежище. По време на пътуването Фатима вижда как майка й ражда мъртво дете, което бива изхвърлено зад борда...

Шираз, 9 г., е само на три месеца, когато бива диагностициран с полиомиелит. Днес малкото момиче спи върху дървена дъска в бежански лагер в Турция, тъй като родителите й не могат да си позволят да отделят повече пари, за да я лекуват на по-добро място.

Иман, 2 г., лежи в болница в Йордания, тъй като страда от пневмония и белодробна инфекция. Майка й Ола, която е само на 19 години, разказва, че малката й дъщеричка някога е обичала да си играе в пясъка и е била много щастливо дете. Днес, през по-голямата част от деня и нощта, Иман само спи...

Фара, 2 г., лежи завита под одеалото в импровизирано легло в Азрак, Йордания.

Тамам, която е на 5 годинки, помни добре бомбардировките в родния си град Хомс, които обикновено започват, когато вечерта настъпи. Въпреки че тя е била далеч от дома си близо две години, малката Тамам все още не осъзнава, че възглавницата й не е източник на опасност и се страхува от всяко непознато нещо.

Джулиана, 2 г., е прекарала последните два дни, разхождайки се из Сърбия, в опит да пресече границата към Европа. Тя спи само през деня, защото през нощта семейството й се опитва да намери всевъзможен начин да отиде на по-добро място.

Mарам, 8 г., спи на времено легло в Аман, Йордания. Преди време, връщайки се от училище, ракета удря дома на семейството й, като парче от покрива се приземява върху самата нея. Хеликоптер я транспортира отвъд границата заради сериозната травма на главата и причинения мозъчен кръвоизлив. Марам е в кома цели 11 дни. И въпреки че днес тя вече е в съзнание, момиченцето има счупена челюст и не може да говори.

Мохамед, 13 г., се надява един ден да стане архитект. Днес той живее в Низип, Турция, далеч от семейството си.

Уалаа е само на 5, но помни всеки детайл от атаките, настъпили в родния й град Алепо.

Ламар е на 5 години и е родена в Багдад. Днес малкото момиченце спи на одеяло в гора, намираща се до Хоргош, Сърбия. Преди време тя и семейството й са си купували храна, когато бомба, пада близо до дома им. Принудени да го напуснат завинаги, след два опита да пресекат морето до Турция, с помощта на малка гумена лодка, те успяват най-после да достигнат до Унгария. За съжаление, границата вече е затворена...