Как неусетно минава времето. Мигнеш и целият ти ден е минал, мигнеш пак - година е зад гърба ти, а после втора, трета... десет. Времето никога не спира, а напротив - сякаш върви все по-бързо с всяка година, с която остаряваме.
Фотографката Джозефин Ситънфелд не иска да спре времето, но иска да запечата неговия ход. През 2000 г. тя е първи курс в университета Принстън и по това време решава да направи портрети на своите колеги и въпреки че снимките са успешни, накрая са прибрани в един кашон и с години събират прах в килера на родителите ѝ. Миналата пролет обаче Джозефин си спомня за снимките и решава да ги пресъздаде отново, тъй като скоро щели да се навършат 15 години от завършването ѝ.
На празненството по този повод Джозефин отново прави портрети на колегите си. Резултатът показва колко различно остаряват хората и как се променят за 17 години.
„На 20 г. усещах нещо неясно, необяснимо... чувствах се пълна с енергия, разказва бившата съквартирантка на Джозефин. Едва сега мога да го опиша като невероятно усещане, че животът ти предстои.“
Вижте страхотния фотографски експеримент в нашата галерия.
