На бебето ми му предстои голямо събитие тази седмица – първият й рожден ден. Това означава, че няма да бъде определяна като „бебе“... и аз ще трябва да се откажа от титлата си на „млада майка“ – описание, което ми даваше повече спокойствие, отколкото бих предполагала. Когато бях несигурна, когато се съмнявах в дадено решение, си напомнях, че съм нова майка и се уча в движение. Сега, след цяла година на тази длъжност, съм готова да посрещна новите си задължения, но не мина и без няколко неща, за които съжалявам...
1 от 15
Ето за какво съжалявам след първата ми година като майка
12
22036
5
1. Да отказвам да наема детегледачка
Винаги съпоставях разходите и всеки път, без изключение, решавах, че не си заслужава да наемам детегледачка. Мислех си: „Заслужава ли си да давам по 15 долара на час, за да си направя маникюр за 12 долара?“. Иска ми се да си бях казала каква страхотна сделка е това – разумна сума, срещу която мога да презаредя батериите си и да се почувствам отново като човек. „Аз и съпругът ми наистина ли трябва да дадем пари на детегледачката, за да идем на ресторант, вместо да ядем у дома?“. Оказва се, че наистина имахме нужда от това. И ето защо...
2. Да слагам брака си на последно място
През голяма част от първата годинка на детето ми, аз и съпругът ми бяхме като кораби, които се разминаваха в морето. Когато бях в майчинство, седях сама у нас по цял ден, той се връщаше от работа и почти не го поглеждах в очите, докато приспивах детето, за да мога и аз да подремна, докато дойде неговия ред за сън. И когато се завърнахме към нормалната рутина, времето ни заедно включваше основно спорове кой върши повече неща, кой прави нещо грешно и кой беше мъченик. Ако бях се грижела за връзката си с такава нежност, с каквато подхождах към детето, щяхме да бъдем много по-щастливи.
3. Да бъда твърде отдадена към кърменето
Бях толкова отдадена на кърменето през първата година от живота на бебето ми и направих много ненужни жертви. Заради едноседмично пътуване по работа, се будех посред нощ, за да може детето ми да има достатъчно изцедена кърма за времето, в което ме няма. Когато нямаше достатъчно в хладилника, отказвах плановете си от страх, че дъщеря ми ще гладува. Бях глупава никога да не помисля за изкуствено мляко. Бях горда от това колко дълго можех да кърмя, но щях да бъда по-спокойна с едно напрежение по-малко на плещите си.
4. Да не обмислям месечните фотосесии
Получихме като подарък за бебешкото парти сладки стикерчета, които се залепват и както всички родители, които са пристрастени към Фейсбук, правехме месечни снимки на бебето си. В допълнение към стикерите, реших да слагам бебето на стол, за да се вижда колко е пораснало. Всичко беше наред през първите шест месеца. След това дъщеря ми откри, че стикерите на коремчето й могат да бъдат отлепвани и натиквани в устата. А от стола можеше да се слезе с главата надолу.
5. Да бъда толкова разсеяна
Веднъж се усетих, че гледам няколко пъти клипче на бебето ми, докато то си играеше в краката ми. Фактът, че това бебе се радва толкова, когато види смартфона ми, ме накара да осъзная колко често ме вижда да се взирам в светещия екран. Мога да кажа, че като родител, това ще бъде моят Еверест - но ще го изкача.
6. Да мисля толкова много за спането
Един месец се самобичувах затова, че съм закоравяла и оставам бебето си да плаче, докато заспи. На следващия месец се самобичувах, защото бях слаба и люлеех дъщеря си докато заспи - дори и да беше 3 посред нощ. Истината е, че винаги ще обичам тези моменти, в които можем да се гушкаме в леглото... макар и да знам, че в един момент ще съжалявам.
7. Да пренебрегвам бебешката книга
Бях толкова пристрастена към тази книга по време на отпуска си по майчинство, но в момента, в който се върнах на работа, напълно забравих да наваксвам. Като второ дете, моята собствена книга със спомени страдаше от остър недостиг на информация и като се има предвид, че още повдигам въпроса пред родителите си, съм разочарована, че не съм си водела бележки за начина, по който детето ми расте.
8. Да не снимам другите хора достатъчно
Никой, който има 20 000 JPEG файла в лаптопа си, не може да съжалява, че не е правил достатъчно снимки, но когато само десет от тези кадри съдържат хора, различни от бебето, това е проблем. Трябваше да се науча как да боравя със самоснимачката и да правя повече снимки на цялото семейство и изпуснах някои незабравими моменти, тъй като нямах достатъчно памет във фотоапарата, който беше пълен с клипчета как детето ми яде авокадо за първи път - можеше да щракна и забавният начин, по който съпруга ми реагира.
9. Да мразя тялото си
Не мога да се сетя дори за един-единствен път през тази година, в който да погледна в огледалото и да съм щастлива с това, което виждам там. Все още мразя да излизам от банята и да се взирам в отпуснатия си корем. Мразя опитите да се напъхам в прекалено тесните си дънки всяка седмица и да достигам до един и същи депресиращ резултат. Мразя това, че се обръщах към анцузите и размъкнатите суичъри, защото нищо друго не ми беше удобно. Но най-вече мразя факта, че изгубих толкова време да съжалявам за тялото си, което преживя тежка година, вместо да му дам заслужена почивка.
10. Да ме е срам да се снимам как кърмя
Знам, тези снимки в Инстаграм, на които виждаме щастливи бъдещи майки, са наистина модерни, но аз наистина не искам да споделям този интимен момент между мен и детето ми в социалните мрежи. Въпреки това ми се искаше поне веднъж да си бях сложила малко спирала и да бях заснела приличен кадър, на който кърмя детето си… и който ще гледам само аз. Това време е толкова кратко и ми се искаше да си го спомням ясно.
11. Да мисля, че съм идеална или провал
Твърде често прескачах от това да се чувствам по-добра от останалите родители - “Никога не бих направила нещо такова” - до това да се чудя дали някой не трябва да вземе детето от неспособните ми ръце. Отсега нататък ще се стремя просто да правя това, което е добре за дъщеря си.
Силвия Дупчанова
06.08.2016