Сюжетът и картината често отвличат вниманието ни и не забелязваме скритото послание във филмите. То може да е не само в определена сцена, но и в диалозите на персонажите.
Представяме ви 12 филма, в които пропуснахме важни детайли в сюжетите.
1 от 16
Филмови тайни: 12 скрити послания в сюжетите
13
34297
24
"Мама!" (2017)
Главната героиня има силна връзка с дома. Всяка вещ в него символизира това. Важна роля играе и жълтия цвят. Тя разтваря жълт прах всеки ден в чаша вода, но и боядисва стените на стаите в този цвят.
Това може да е препратка към романа „Жълтият тапет“. В него се разказва за жена, заточена в стая, боядисана в жълто. Тя трябва да се бори за свободата си и да надделее над патриархалните традиции. Това се случва и във филма. Героинята трябва да се пребори с пасивната си роля, но за тази цел трябва да открие и вътрешната си сила.
„Мълчанието на агнетата“ (1991)
Във филма виждаме образа на силната жена, която е устремена да има собствена кариера. Клариса се бори в еидн свят, доминиран от мъжете. Това, което създателите на филма се опитват да направят, е да покажат новия образ на жената в Холивуд. Тя се превръща в един от ръководещите образи на феминизма и показва едни от основните мисли и вярвания на жената в обществото.
„Жокера“ (2019)
Надписът, с който виждаме един от героите да танцува, съдържа две неща, над които да се замислим. В превод той звучи „Всичко трябва да изчезне.“. От една страна, това е маркетингова стратегия за разпродажба, но от друга, в тази фраза има по-дълбок смисъл. Тя е важна през целия филм и се отнася до това, че обществото е ограничено. Посланието казва, че деградиралите хора нямат работа там. Главният герой приема сериозно тези думи.
"Господин Никой" (2009)
„Немо“ означава "никой" и се отнася към романа на Жул Верн. Капитан Немо се отказва от миналото си и името си се превръща точно в никой. Той търси душевен покой в морето и бяга от несправедливостта.
Символът на водата, който се появява и във филма, е в следствие на избора на героя. Тя се оказва и причината за неговата гибел. Той така и не се учи да плава. Героят се бори с налаганите от обществото стереотипи и решава да живее различно, но понякога това не е възможно.
„Пазителите на галактиката - част 2“
Ако си мислите, че сте гледали обикновен филм за супергерои, не е точно така. Пазителите се борят не само с враговете, но и със себе си.
Злодеите във филма са наистина егоцентрични, а героите са подмамени и те да гледат само себе си. В края това се променя.
"Заразно зло: Живот след смъртта"
В тази класика виждаме отражението на човечеството, което отвътре е мъртво. Зомбитата се явяват като хора, които са изгубили вътрешния мир, желанието за живот и смисъла му. Зомбитата не могат да се обединят с никого, не могат да мислят и чувства. Лесно се поддават на изкушения и външни стимуланти.
„Джон Уик“ (2014)
Когато гледаме филма, не осъзнаваме дълбокия му смисъл. Виждаме как той минава през загубата на близките му – жената и кучето му. В първия филм е първият стадий – отрицанието. Той не е готов да ги загуби и не приема криминалното си минало. Във втората част е на лице втората фаза – гневът, а в края и избухва. Героят се опитва да запази вътрешния си мир възможно най-дълго. В края той приема случилото се.
„Пасажери“ (2016)
Тук се повдига въпросът: „Кога можем да нарушим принципите си и къде е границата?“
Пробуждането на Аврора спасява не само Джим, но и останалите пасажери. Джим ѝ дава друг живот, отнемайки ѝ стария, за който тя дълго е мечтала, и двамата спасяват останалите.
"Американски прелести"
Героят има семейство, дом и стабилна работа, но не е щастлив и е достигнал кризата на средната възраст. Мечтите му са големи, а когато мисли за тях, изпитва истинско щастие. Ако се загледаме внимателно, ще видим, че никой от близките му не забелязва, че той не живее пълноценно и не е доволен от живота си. Съществуването му е един затвор на нереализирани цели и потенциал. Той дори има решетки на прозореца си. Виждаме колко безпомощен е той понякога, защото отказва да приеме реалността.
"Лудия Макс: Пътят на яростта"
Сюжетът представлява един цикъл, който много прилича на нашия живот. В началото сме в утробата на майка ни, раждаме се и започваме да живеем, а след това оставаме сами, както в началото.
Във филма началото е пустинята, в която героят е сам. След това той намира съюзници, а в края отново е сам.
"Широко затворени очи"
Във филма главният герой Бил се среща с музиканта и негов приятел Ник. От него разбира, че изнася концерти, свирейки на пиано със затворени очи на тайни места. От случаен разговор Бил разбира къде ще е следващият и паролата за него. Преведена, „Фиделио“ означава „верен“.
Това е и името на една от оперите на Бетовен. В нея се разказва за жена, която се опитва да спаси мъжа си. Прави го, защото му е останала вярна. Тази препратка ни подсказва и за съдбата на героя ни.
"Платформата"
Филмът разказва за затвор във формата на кула с дупка по средата и различни етажи. Тази картина много напомня за кръговете на Ада на Данте. Разбира се, етажите на затвора не са същия брой, но отново може да усетим онази безкрайност от книгата „Божествена комедия“. Всеки етаж става по-опасен и неконтролеруем.
Издигането на кулата напомня и на връзката с Бог. Колкото по-високо са хората, толкова по-големи късметлии са те.
Виктория Попова
09.02.2021
