Тя не се опитва да бъде запомнена, но това просто се случва. Присъствието ѝ се усеща не чрез силни думи или крещящи жестове, а чрез тиха, но уверена енергия. Мъжът усеща, че пред него е човек, който знае стойността си – не защото я повтаря като мантра, а защото това е нейната същност.
Тя не се опитва да навакса и да е в крак с очакванията на другите хора. Погледът ѝ е директен, но не осъдителен. Гласът ѝ е спокоен, но съдържа вътрешна сила. Не се страхува да мълчи – мълчанието ѝ е смислено, а не празно. Няма желание да „угоди“ и точно това го привлича.
Тя е интересна сама по себе си. Тя има свой свят – свои работа, креативност, собствен поглед върху живота, който живее и „диша“ извън връзката. Не търси нещо, в което да „инвестира“, тя вече е удовлетворена. И мъжът усеща това - може да говори, да спори или да мълчи с нея и всеки момент ще бъде истински.
Тя не е перфектна. Позволява си да бъде уязвима. Може да признае: „Не знам“, „Страхувам се“, „Имам нужда от подкрепа“. Но слабостта ѝ не е манипулацията, а искреността. Това е, което изгражда доверие. С нея мъжът също може да бъде жив – без маски или защити.