Любопитно: Как са изглеждали бебешките колички в миналото

16 38665 60

Изборът на количка може да обърка родителите. Трябва да се обърне внимание на типа, удобството, подходяща ли е за джогинг, олекотен модел ли е, ще може ли да се носи по стълби. Трябва да се внимава и за цвят и модел, както и за цената… Въпросите са безброй.

Родителите в миналото обаче не са имали такива тревоги. Виж интересната история на бебешките колички в галерията ни:

Виж още:

Ето как всъщност са изглеждали статуите от Древността
Как изглеждаха домовете по света в годината, в която си родена
Как са изглеждали сватбите в годината, в която си родена

Първи опит

Първата количка е изобретена от английски архитект на име Уилям Кент през 1773 година. Херцогът на Девъншир го моли да създаде нещо, което да впечатли децата му. Така създал голяма, тъмна, черупкообразна кошница с вътрешна подплата с две оси и четири големи колела. Задните колела били малко по-големи от предните, имало и колан. Към предната част можело да се завърже пони, което да дърпа количката.

Началото на детските колички

В следващите около сто години детски колички могат да си позволят само богатите. Това започна да се променя, когато американецът Чарлс Бъртън „поставя“ дръжката на гърба, така че родителите да могат да возят бебето. Бъртън започнал да продава бебешки колички, но въпреки че първоначално са посрещнати с интерес, не успяват да станат популярни, защото на родителите им било трудно да се справят с тях.

Имитации

Появили се различни дизайни с разнообразие от материали. Използва се и дървесина, напомняща скъпи мебели на колела. Други са правени от ракита, но не били топли или водоустойчиви. Те се използвали в южните щати през горещите влажни лета. Експериментирало се и с различни размери на колелата, за да се установи дали се променя маневреността. Има колички и с различен брой спици, разнообразни материали за производство на колела и дори променящ се брой колела. Започнат с три, две отзад и едно отпред, но се произвеждат и няколко с две колела и два крака.

Кралско одобрение

През 1852 г. Бъртън създава количка с подходящ дизайн за времето. Представи си тежко викторианско обзавеждане, може би голям дървен кадифен стол с три големи колела. Не е изненадващо, че клиентите му имали проблеми с управлението. Бъртън стига до Англия, където се надява, че дизайнът ще се приеме малко по-добре. Продава три от своите колички на кралското семейство, което често ги използва на публични места и възражда интереса към тях.

Още промени

След като детските колички набират популярност, хората намират начини да ги подобрят. Те стават по-функционални, по-привлекателни и достъпни за масите. През 1889 г. Уилям Х. Ричардсън се заема да подобри дизайна – количката позволява на родителите бебето да е лице към тях или да го возят по познатия досега начин. Ричардсън прави промени и в шасито. Преди това колелата са на оси, но той прави приспособление, което им позволява да се движат отделно и така количката става по-маневрена.

Общество и стил

До двадесети век бебешките колички са достъпни само за някои хора от обществото. Големият приток на имигранти към Съединените щати и преместването на американците от провинциалните райони в градовете води до сложна социална структура. Докато много от по-бедните американци и имигрантите не могат да си позволят бебешка количка, хората от средната класа и по-богатите си купували последния модел. Това води до все по-натруфени дизайни на детски колички с единственото намерение притежаващите я да покажат социалното си положение.

Нова концепция за безопасност

До този момент се мисли повече за дизайна, но не и за функционалността на количките. Много от тях са плитки, а дори и по-дълбоките не осигуряват нужната безопасност. До 20-те години на миналия век те са тежки и трудни за маневриране. Започнали да се правят по-ниски и по-дълбоки колички, така че, ако детето падне да не е от голяма височина. Подобрени са и спирачки и дръжките.

Промяна във формата

Светът все още се възстановява от Първата световна война. Много от онези, които са имали количка се мъчат да оцелеят и рядко биха си позволили да имат деца или да купуват скъпи неща. Затова иновациите не са приоритет. През 30-те години възстановяват социалното и финансовото си положение и с това започват революциите в производството. Каучукът и пластмасата стават често срещани в дизайна и детските колички не са изключение. Гумени колела, дръжките и новите метални модели излизат на преден план. Светът открива хрома и тази евтина иновация заменя скъпите месингови части, така че разходите за количка падат, което ги прави отново популярни. Превръщат се в необходимост, а не в лукс.

Следване на модата

Съвместно с тези нововъведения в бебешките колички се стига до новата вълна на социално и културно доверие, което е отличителна черта на 30-те години на миналия век. Войната носи променя в статута на жените и те изразяват себе си чрез покупките си. Хората вече не приемат, че са родени с определена роля в обществото и не работят за богати семейства, а за някоя компания или започват собствен бизнес и така стават независими. Открити са модерните предмети и всички потребители търсят стоки, пригодени за новия им начин на живот, но отразяващи и тенденциите на времето. Арт деко е популярен стил от това време, който повлиява и на бебешките колички.

Безопасност по време на войната

За съжаление избухва Втората световна война. Ресурсите отново са недостатъчни, хората нямат красиви неща у дома, а много семейства са разделени. Изхвърлените бебешки колички се ремонтират, преминавайки през семейства и приятели. В някои страни те са с дизайн, който да предпази бебетата в случай на газова атака. На всички цивилни в тези страни са дадени газови маски и редовно се провеждат тренировки, за да се гарантира, че са в състояние бързо и лесно да ги поставят на лицата си. Има и газови маски за бебета, но те са големи и недоусъвършенствани. Количките представляват кутия, в която не може да проникне газ, а в случай на атака може бързо да бъде затворена.

Вдъхновение от самолетите

През 1950 г. бебешките колички отново стават големи. Страстта за наука и изследване на космоса се отразява в дизайна им, но до 1965 г. няма големи нововъведения. Дъщерята на Оуен Макларън се оплаква на баща си колко трудно е да пътува с детето си и с количката. Макларен е известен с работата си по колесниците на самолети и адаптира свое изобретение, за да създаде първата сгъваема количка в света. Тя се сгъва навътре без да се разглобява. За тази иновация нейният изобретател казва, че това е „революционен дизайн и присъства в колекцията на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк и Музея за дизайн в Лондон и е определена като „едно от стоте най-умни изобретения, променили живота през миналия век“.

Количка за джогинг

Иновациите често идват от обикновените хора, за да променят собствения си живот. Това важи и за количката за джогинг. Фил Бийчлър е редактор на новините на Yakima Herald-Republic, местен вестник, когато станал баща за първи път. Искал да прекарва повече време със сина си, но също много обичал да тича. Така заменя задните колела на количката с велосипедни и вместо две колела отпред „поставя“ едно. Дори използва количка в местно състезание и това събужда интереса към нея. Така започна бизнес, който се превръща в международен феномен.

Не са забравени и близнаците

Не е сигурно кога и къде е изобретена първата такава количка, но едно от първите ѝ споменавания е в роман от 1881 г., наречен „Какво видяха ангелите на Бъдни вечер“. В него един герой намира входа на дома си, блокиран от двойна бебешка количка. Най-ранните такива модели приличат на обикновените, но са по-дълги и по-дълбоки, за да удобни за две бебета. Състоят се от две разделения, по едно за всяко дете. Дизайнерът Джоузеф Б. Шайфер, патентовал своята количка за близнаци през 1917 г., казва: „Главната цел е превозването на близнаци или две бебета на различна възраст, без да те и возещият ги да изпитват неудобство.“

Колекциониране

Начинът, по който бебешките колички отразяват тенденциите в обществото по времето, в което са изобретявани, влияе на много хора. Някои колектори проявяват голям интерес към тях. Те са очаровани и събират всичко, свързано с първите бебешки колички и със съвременните модели. Други се съсредоточават върху определен период от време или са пламенни последователи на един производител.

Музеи

Има изненадващо много музеи за колички по целия свят - в Съединените щати, Япония и в цяла Европа. Анета Фогълстром от Швеция се влюбва в количките на Silver Cross, когато ѝ подарят количка за кукли като дете. Няма такава за своето дете, защото не се побира в колата ѝ, но започна да колекционира винтидж и по-съвременни модели. Има толкова много, че отваря музей, разширявайки гамата си от производителя. Джанет Пало и Джуди Камински са близнаци от Джеферсън, Охайо, които също превръщат страстта си към бебешки колички в бизнес. Според информация в уебсайта им те са създали най-голямата колекция в света.