Невероятно: Усмивката на бебе се оказва симптом на нелечимо заболяване

В началото не е имало никакви видими проблеми с новото бебче. Дори напротив. Еми се усмихвала широко с мъничката си уста, дори когато спяла изглеждала невероятно сладка. Но именно тази поразителна и неспираща усмивка разтревожила майката на Еми.

Освен това малките пръстчета на момиченцето били странно усукани навътре. Майката на вече три деца знаела, че това може да е симптом на много различни разстройства, и се учудила защо лекарите не обърнали внимание на това.

"Казаха ми да не заблуждавам себе си и хората. Като че ли всичките ми подозрения са просто нелепи", спомня си Ванеса.

Осем дни след раждането майката и момиченцето са изписани вкъщи с бележка "абсолютно здрава" в медицинския картон на детето. По това време Ванеса започнала да се успокоява и решила, че може би наистина е била твърде подозрителна.

Но скоро проблемите се изсипват върху семейството като нестихващ дъжд. При посещението при кардиолога се оказва, че Еми има шум в сърцето. Скоро й поставят диагноза "Синдром на Уилямс".

"Синдромът на Уилямс" е генетично заболяване, което причинява умствена изостаналост при децата. При тези деца страда визуално-фигуративното мислене, но изобщо няма симптоми. Въпреки това речта им е добре развита, интелигентността им не е толкова намалена в сравнение с обикновените деца, те са дружелюбни, доверчиви и общителни.

А много от тях имат дори отличен музикален слух. Освен това бебетата със „Синдрома на Уилямс“ имат доста специфичен външен вид - "лицето на елф": широко чело, голяма уста и малка заострена брадичка, вежди, които са широко раздалечени, и особена форма на носа.

„Синдромът на Еми Уилямс“ води и до сърдечни проблеми. Наложило се бебчето да бъде оперирано два пъти, тъй като сърцето на момичето спирало и то буквално се връщало от онзи свят.

"Сега Еми е добре, но не знам какво ще се случи по-нататък", казва Ванеса. Еми е забавна, обича да слуша семейните ни разговори. И тогава вмъква своята усмивка, от която всички се смеем.

"Хората си мислят, че щом тя се усмихва, значи е постоянно щастлива", продължава майката на момичето. "Но това не е така. Еми изпитва пълния спектър от емоции на средностатистическия човек".

Заболяването е характерно и с трудности при ученето. Не само заради особеностите на развитието, но и заради слабите мускули. За Еми е трудно да седи изправена, трудно е да държи молив.

"Но аз вярвам, че всичко ще бъде наред. Че Еми може да постигне всичко, което иска: да отиде в колеж, да се научи да шофира, да се влюби и да се омъжи", надява се Ванеса. - Мечтая, че тя ще има любимо нещо, с което ще се гордее. Ще има истински приятели. Искам тя да бъде много щастлива."