Скъпи Майлс,
Днес ти си на една годинка! И ми се струва сякаш беше вчера, когато те приветствах на белия свят. Ти донесе повече радост в живота ни през всеки един ден, отколкото можехме да си представим. Караш ни да се усмихваме и да се смеем. Вписа се в нашата откачена групичка от първия ден. И макар и годината да мина доста бързо, аз наистина успях да оценя всеки един момент.
Когато хората ми казваха да се “насладя на всеки момент” със сестрите ти, ме подлудяваше. Това ми се струваше невъзможна задача в мъглата на плач и пищене. Ще отлети? Как, мислех си аз? През дните, в които ми се струваше, че е изминала цяла вечност от закуската до времето за сън, просто не разбирах как може да “отлети”. Но отлита. Седем години откакто съм родител. Седем години минаха по-бързо, отколкото изглежда възможно.
И когато погледнах малкото ти личице в нощта, в която се роди, знаех какво имаха предвид тези хора. Знаех, че малките неща в теб ще отминат и ще се променят, когато най-малко го очаквах. Знаех, че безсънните нощи ще свършат, но заедно с тях, усещането за малкото новородено, което перфектно пасва на гърдите ми също ще избледнее. Затова обещах на теб и на себе си наистина да се насладя на тези малки отлитащи моменти.
Но дори и да се наслаждаваш на всеки момент, не можеш да спреш времето. Това започна да ме плаши и натъжава. Ти си последното ми дете, затова защо времето просто не спре? Толкова се вълнувахме всеки път, когато наблюдавахме как постигаш нещо ново, но заедно с това казвахме “довиждане” на етап от живота ти, както и етап от нашия живот.
През последния месец, ще излъжа, ако кажа, че планирането на днешния ден беше съпътствано само от вълнение. Планирането на партито и отброяването, което сестричките ти правеха, беше толкова специално. Подготовката за празнуването на рождения ден на усмихнатото ни бебе е изпълнено с радости, разбира се. Но за мен имаше и някои безсънни нощи. Когато сгъвам тези малки дрешки и казвам на татко ти “Не мога да повярвам, че от следващия месец няма да имаме повече бебета”. Тревожеше ме, че се чувствам тъжна. Малко е егоистично да съм тъжна по време на такъв щастлив момент само защото не съм готова да приключа етап от живота си. Не бях готова да приема факта, че най-малкото ни дете навършва една годинка и вече няма да имаме новородено и да броим възрастта ти в месеци. Нямаше да има повече бебета в дома ни.
Но тогава осъзнах. Ти винаги ще бъдеш моето бебче. Ти и сестрите ти. Не преставаш да бъдеш родител, когато детето ти навърши една годинка. Ще кажа “довиждане” на толкова много неща след първата годинка, толкова много неща, на които истински се наслаждавах, но ще бъда твоя майка през остатъка от живота си. Ще се нуждаеш от мен по различни начини, докато растеш, но винаги ще бъдеш моето бебче. Баща ти се шегуваше колко много правим за сестрите ти и как те все още са бебета. Имаше толкова много нощи през последната година, в които те трите се нуждаеха от мен повече, отколкото ти. Често казваме “Майлс е най-кроткото дете”. Знам, че ще ми липсва да те държа, но независимо колко голям станеш, ти винаги ще бъдеш моето дете. И като най-малкият от 4 деца, предвиждам много възгласи “О, мамо!”, докато ти напомням, че ти си “бебето” в семейството.
Днес празнуваме радостта, че навърши една годинка. Ти растеш и се учиш. Радостта ти е заразна. Ти си разцъфтяващият шегаджия в семейството ни. Нищо не те радва така, колкото това да разсмиваш сестричките си. Обичаш да бъдеш държан и да раздаваш прегръдки. Очите ти се озаряват, когато ни видиш, а твоята усмивка озарява нашите животи.
Затова честит рожден ден, мило момченце и моля те, запомни:
Невинаги ще ме държиш за ръка, придържайки се само за пръста ми и малките трапчинки по ръцете ти ще изчезнат, но ти винаги ще бъдеш моето бебче.
Невинаги ще седиш в краката ми, докато готвя и да ме гледаш с тези големи очи, но винаги ще бъдеш моето бебче.
Невинаги ще се нуждаеш от мен всеки ден, както сега, но аз винаги ще бъда до теб, защото ти винаги ще бъдеш моето бебче.
Ще ми липсва как ухае малката ти главичка след баня, докато седиш в скута ми и ти чета книжка. Но аз ще съм в изумление, докато те слушам как самия ти четеш книжка за първи път.
Ще ми липсва неловкият начин, по който лазиш из вкъщи, побутвайки се само с единия крак. Но ще празнувам, когато направиш първите си крачки, научиш се да тичаш и дори да шофираш сам.
Ще ми липсва това да ми позволяваш да те нося из вкъщи по цял ден и да “ни” махаш всеки път, когато минем покрай огледало и прозорец, на който можем да видим отражението си и дори не винаги да вървим заедно, аз винаги ще пазя гърба ти.
Никога повече няма да си 3-килограмовото малко вързопче, което дойде при нас миналия януари и въпреки опитите ми да замразя времето през последните 12 месеца, дойде време да встъпим в следващото голямо предизвикателство да отглеждаме 4 “деца”. Твоите нужди се променят, но ти винаги ще бъдеш моето бебче.
С обич,
Мама
