Проклятието на "Титаник": Тъмните тайни на потъналия лайнер, който привлича трагедии и нещастия

Разбира се, веднага се появили слухове, че корабът изглежда е прокълнат - неуспехи го съпътствали почти от момента, в който отплавал от британското пристанище „Саутхемптън“. Дори плаването му е било забавено с три седмици, след като „RMS Olympic“ претърпява няколко сблъсъка. Малко след като „Титаник“ отплавал, на борда избухнал пожар. Експертите смятат, че пламъците може да са допринесли за потъването му, като са отслабили корпуса му. Преди това са посочили структурни недостатъци на кораба, включително височината на преградите, които не достигали до горната палуба, което означавало, че водата можела да наводни 16-те отделения на „Титаник“.

Откакто останките му били открити през 1985 г., имало спорове относно разграбването им с цел търсене на артефакти. През 1996 г. богати пасажери на круизен кораб платили 3 000 паунда, за да станат свидетели на опит да се вдигне част от корпуса на легендарния кораб.

След като останките на „Титаник“ били открити през 1985 г. от военноморския офицер Робърт Балард, нещастията продължили. През 1996 г. опитът да се вдигне 9-метровото парче от корпуса на „Титаник“ завършило тъжно. Секцията била издигната близо до повърхността на океана с помощта на плаващи торби, докато зрителите на близките круизни кораби платили около 3 000 лири всеки, за да я видят. Сред тях била Едит Хейсман, една от последните оцелели от „Титаник“. Поради лошото време въжетата, поддържащи плаващите торби, се скъсали. Част от корпуса се издигнал на 60 метра над повърхността, но бързо потънал на дъното на океана. Опитът бързо бил разкритикуван от експерти и историци като рекламен трик. Оцелялата от „Титаник“ Елинор Шуман казва: „Първоначално мислех, че спасяването върви добре, но сега вече не смятам така.“ Балард нарекъл процеса „карнавал“.

Споровете обаче не попречили да има втори опит да се вдигнат останките от „Титаник“ през 1998 г. Начинанието се оказало успешно и те били изложени в хотел в Лас Вегас.

Съвсем наскоро скандалният кораб отново изложил хората на риск. На 18 юни подводницата „Титан“, собственост на „OceanGate“, се спуснала до „Титаник“ и изчезнала. В резултат на това експедицията, тръгнала от канадския остров Нюфаундленд, била издирвана няколко дни в Атлантическия океан от крайбрежните служби на САЩ и Канада. Четири дни по-късно останките на изчезналия батискаф били открити на 200 метра от носа на „Титаник“ - бреговата охрана на САЩ потвърдила смъртта на целия екипаж.

И това не е първият път, когато една трагедия привлича друга. Бившият телевизионен журналист Майкъл Гилен казва, че "почти е загинал", когато подводницата, на която е бил, е заседнала в останките на "Титаник" - съдба, сполетяла и "Титан".

И в тази ситуация могат да се проследят странни съвпадения. На борда на изчезналата подводница е имало петима души, включително 61-годишният Стоктън Ръш, основател на „OceanGate“, която продава подобни обиколки за 250 000 долара на човек. Известно е, че предците на съпругата му са загинали по време на катастрофата на „Титаник“.

Що се отнася до оцелелите от катастрофата на лайнера, бе отбелязано, че много от тях са починали преждевременно, включително главният пожарникар на кораба, който починал от туберкулоза заедно със съпругата и дъщерите си, оставяйки сина си сирак. Фредерик Барет бил един от първите членове на екипажа, който видял водата, нахлуваща в кораба, и се опитал да поддържа двигателите му, като запалил горивните камери, които захранвали котлите, преди да стане ясно, че корабът е на път да потъне. Работникът бил един от 705 пътници и екипажа, които оцелели. Той бил поставен начело на една от спасителните лодки, в които имало предимно жени и деца. Те били прибрани от спасителния кораб "Карпатия".

Забележително е, че Барет, който е изобразен във филма на Джеймс Камерън от 1997 г., спасил живота на приблизително 70 души, тъй като неговият бърз ум предотвратил катастрофа, когато спасителните лодки били спуснати във водата. Ако той не бил прерязал въжетата на лодката си и не я бил избутал, след като паднала във водата, друга спасителна лодка, пълна с бягащи хора, щяла да се разбие върху тях, което вероятно щяло да доведе до смъртта на хора и в двете лодки.

Друг любопитен момент е свързан с името на този човек. Малко след отплаването на кораба от Саутхемптън, Барет бил сред онези, които реагирали на откриването на пожар на борда. По-късно той твърди, че е бил свидетел на щетите, причинени от пламъците на една от преградите на кораба, разделяйки го на отделения. Фредерик умрял през 1931 г., след като със съпругата му и двете му дъщери се случило същото. Както казва неговата внучка пред „MailOnline“ през 2021 г., синът на Фредерик Харолд останал сирак на десетгодишна възраст.

Много други оцелели също намерили своята смърт. Сред тях имало дете, което било на борда на кораба - той станал първият оцелял, починал от менингит, само три месеца след трагедията. Реджиналд Робинсън Лий умрял от сърдечна недостатъчност през август 1913 г. Арчи Джуел умрял през 1917 г., след като немско торпедо ударил преустроен болничен кораб, на който е плавал по време на Първата световна война.

По отношение на неуспехите, най-смущаващият включвал бинокъл, който можел да бъде използван за локализиране на айсберг. Той бил заключен в килера, след като първоначалният втори офицер на кораба забравил да остави ключ. Дейвид Блеър бил сменен в последния момент точно преди корабът да напусне Саутхемптън. В бързината забравил да остави ключа, който би дал на екипажа достъп до бинокъла. Фредерик Флийт, който бил на смяна през нощта, когато корабът потънал, по-късно свидетелства, че бедствието е можело да бъде предотвратено, ако е имал оборудването, за да забележи опасността.

Капитанът на кораба Едуард Смит бил обвинен от някои, че "плава твърде бързо". Съдията, който ръководил британското разследване на катастрофата на „Титаник“, Джон Чарлз Бигам, пише в дневника си, че корабът се е движел с „превишена скорост“ и дори в пълен с лед океан „не е имало намаляване на скоростта." Също така се предполага, че капитан Смит може да е бил пиян или дори да не е бил на мостика на кораба, когато той се е ударил в айсберга.

„Титаник“ потънал в рамките на три часа след удара в айсберга. Това отчасти се дължало на дизайна на неговите прегради. Пет отделения се срутили при сблъсъка. Това довело до спускане на носа, от което пък следвало навлизане на вода в останалите отделения. Това накарало строителите на „Титаник“, „Харланд енд Улф“, да разширят преградите на своите кораби „HMHS Brittanic“ и „RMS Olympic“. Качеството на нитовете, държащи корпуса на кораба, също било поставено под въпрос.

Що се отнася до спасителните лодки на кораба, те просто не били достатъчни. Правилата по това време гласяли, че британските кораби над 10 000 тона трябвало да имат достатъчно спасителни лодки, за да превозват 50 процента от пътниците и екипажа. Въпреки че „Титаник“ надхвърлил изискванията с 20 спасителни лодки, това все още било достатъчно за малко над половината от хората на борда. Сега правилата гласят, че трябва да има достатъчно спасителни лодки за всички пътници.