Сладолед или джелато? Каква е разликата и кое е по-добро

8 6897 13

Извън Италия мнозина смятат, че "джелато" е просто друга дума за сладолед, използвана най-вече от хора, които искат да изглеждат "по-светски", ако трябва да се изразим учтиво. Въпреки че италианците използват думата "gelato", за да опишат всякакъв вид сладолед, в англоезичните страни двата термина не описват едно и също нещо. Вижте в галерията какви са разликите:

Виж още:

Какво се случва, ако дадем на детето десерт преди хранене
Храна или изкуство: 25 десерта, заради които ще забравите за диетите
Да си оближеш пръстите: Италиански сладкар създава десерти, които ще ви изумят

Сладолед или джелато?

На пръв поглед сладоледът и джелатото си приличат доста: те са сладки (е, повечето от тях), студени десерти, които не изискват печене. И двата се приготвят от сходни съставки, но до тук приликите свършват.

Макар да е трудно да ги различите отдалеч, двете замразени лакомства имат значителни разлики в съотношението на съставките и текстурата. Освен това историята, производственият процес и уникалните им качества са на две различни нива. А за тези, които броят калориите - може би ще ви е интересно да научите, че едното има по-малко от другото.

Кое е първото?

Простият отговор е: Джелато! Модерното джелато води началото си от Италия, от XVI век, докато от другата страна на океана щастливците се запознават с модерния сладолед около два века по-късно.

Въпреки това и сладоледът, и джелатото имат общ замразен прародител, който според някои историци датира още от II в. пр.н.е., когато азиатските култури откриват, че могат да консумират натрошен лед, овкусен с различни неща. Въпреки това не разполагаме с дата на възникване или изобретател, на когото безспорно може да се припише откриването му.

В миналото...

Историята на сладоледа има още една важна дата, която си заслужава да се спомене. Около 500 г. пр. н. е. в Персийската империя започват да смесват лед с плодове и гроздов сок, за да произвеждат скъпи летни лакомства, на които се наслаждават най-вече императорите и благородниците.

След това се появяват арабите, които преосмислят света на замразените лакомства, като въвеждат мляко и захар. През X в. целият арабски свят използва сладолед, приготвен от мляко, сметана, ароматизираща розова вода, сушени плодове и бадеми.

Няколко века по-късно…

Според легендата Марко Поло, най-известният пътешественик на всички времена, се завръща в Италия, носейки със себе си тайните на мистериозната култура и познанията за източния свят. Една от тези тайни била рецептата за сладолед, който се приготвял не от настърган лед, а предимно от мляко. Това знание помогнало да се постави началото на италианската сладоледена индустрия и накрая, през XVI в., се родило джелатото, което всички познаваме и обичаме днес.

Някои твърдят, че то е разработено от известния художник и архитект Бернардо Буонталенти, който е и първият, който измисля ефективен начин за съхранение на сладоледа и разрешава най-голямата пречка за мащабното производство на сладолед.

Няколко века по-късно…

Други пък отдават дължимото на алхимика и астролога Козимо Руджери, който веднъж участвал в конкурс, наречен "най-необичайното ястие, което сте виждали", организиран от кралица Катерина Медичи, и спечелил със своето "замразено лакомство". Предполага се, че въпросното лакомство е било gelato fior de latte.

Джелатото по света

След това джелатото започва да обикаля света. Когато Джовани Босио, родом от Италия, отваря джелатерия в Ню Йорк, хората се влюбват в италианския деликатес. В крайна сметка, американците внасят промени в оригиналната рецепта и започват да произвеждат това, което скоро става известно като сладолед. Технологичните нововъведения, като механичното охлаждане, позволяват производството на този студен десерт в големи количества и скоро сладоледът засенчва джелатото в Съединените щати.

Разликите

И сладоледът, и джелатото са замразени десерти, приготвени от мляко, сметана, захар и (обикновено) яйчни жълтъци. Основната разлика е, че сладоледът е с по-нисък процент мазнини и се приготвя чрез бавно смесване. Поради това джелатото е с по-ниско съдържание на калории и с по-малко въздух, което прави текстурата му по-плътна, а вкусът - по-концентриран в сравнение със сладоледа.

Поради гъстотата си джелато обикновено се съхранява при по-ниска температура от традиционния сладолед, за да се осигури перфектно ниво на кремообразност и копринен завършек - основните характеристики на всяко джелато. Ето защо то има по-копринена текстура, по-близка до тази на мекия сладолед, отколкото до тази на обикновения сладолед.

Освен това много американски сладоледи са подсладени изкуствено, докато естествената захар в джелатото създава малки ледени кристали, които спомагат за създаването на гладка и кремообразна текстура. Има разлики и в начина на сервиране. Докато сладоледът се загребва със специална лъжица, джелатото се разпределя върху конусите с плоска шпатула.