През последните двадесет и една години, аз и съпругът ми организирахме десетки детски партита за нашите три деца. Докато някои от тях бяха просто добри, по-голямата част бяха наистина запомнящи се. А някои дори магически.
Ето и най-важните уроци, които научихме през годините:
Най-важното е да включите детето
Напълно разбирам желанието да организирате голяма веселба и да поканите всеки свой познат, чийто номер имате, за да отпразнувате първия рожден ден на детето. Постиженията през първата година от родителска гледна точка, със сигурност си струва да бъдат отпразнувани. Като цяло обаче, аз оценявам партита, които са насочени към създаването на смислен опит за децата. Открих, че най-сигурният начин да го направя, е като поканя хлапето си да участва във всеки един аспект на събитието, като се започне от етапа на планиране. Кой познава детето ни по-добре отколкото то самото?
Подходът "Нека децата го правят, когато е възможно", е отражение на подхода на специалистката Магда Гербер за игра сред децата и творчески проекти (и почти всичко, в което децата са въвлечени). Гербер предлага родителите да се доверяват на децата да бъдат писатели, режисьори и актьори в главните роли, за да се максимизира възможността за самостоятелно мотивирано обучение, решаване на проблеми и творческа изява. Парти-шапките, които ние нахлупваме, са на личните помощници: асистент-продуцент, дизайнер, шофьор. И просто оставяме децата ни да правят останалото (според личните им способности и интереси).
Естествено, че колкото по-малко е детето, толкова повече ще трябва да свършим ние, но можем да направим тържествата центрирани върху него, като ги планираме спрямо неговите интереси. Например темата за втория рожден ден на сина ни беше "Паячето Ици-Бици". Той позира за поканата, която е съвместно разработена със 6-годишната му сестра, а след това избра няколко фигурки на паячета и паяжини за украшения на празненството. Поканихме семейството и няколко негови приятели, ядохме торта и всички прекарахме чудесно.
От практическа гледна точка, децата изглежда разбират по рождение, че "по-малкото е повече" и като се доверявахме на инстинктите им, спестявахме време и пари. Забелязахме, че децата ни знаят кого да поканят и как да опазят плановете подходящи за възрастта им и много по-простички, отколкото ние бихме могли. Ето един пример:
Родителите могат да се отнесат и да се опитват да планират всичко до най-малкия детайл
Макар че съпругът ми и аз винаги имаме за цел плановете ни да са простички и центрирани върху детето, ентусиазма понякога ни обзема. Най-яркият ми спомен за това е седмият рожден ден на сина ни. Той искаше да бъде на плажа в близост до дома ни, затова се спряхме на пиратска тема. Синът ни обичаше пирати. И най-вече обичаше мечове.
Със съпруга ми веднага се намесихме и създадохме сложна игра на търсене на съкровище, включващо и карта. Никой от нас не е особено креативен, но започнахме да си представяме истории и изненади и се отплеснахме. Някои от брилянтните ни хрумки ни накараха да се търкаляме по пода от смях. Бяхме доста доволни от себе си.
И когато малките пирати тръгнаха по плажа в търсене на заровеното съкровище (сандък, пълен с бонбони и играчки), те трябваше да следват картата, да събират улики и да решават пъзели. Имаше обрати, завои, задънени улици и весели (според нас) акценти като например гроба на легендарния пират Стария Газбард и скрита дистанционно контролирана машина за... неприлични звуци от издаване на газове. Със съпруга ми се забавлявахме, децата - не толкова.
В празненството бяхме включили и предложението на сина ни да донесем футболна топка и въже за дърпане. Познайте на кои занимания се насладиха най-много? И какво предполагате каза сина ни следващата година, когато пожела още едно плажно парти?
"Нека не правим търсене на съкровище този път". Хм, добре... не оспорихме желанието му. Това всъщност е облекчение, че няма да се наложи да хвърлим всичкия този труд отново и съм почти сигурна, че и самите ние щяхме да стигнем до този извод.
За следващите пет години синът ни имаше най-приказно богатите и шокиращо простички плажни рождени дни, за които неговите приятели говореха непрекъснато и очакваха всяка година.
Подготовката - поне половината от забавлението
За децата приготовленията са също толкова вълнуващи и обогатяващи, колкото самото парти. Планирането, центрирано върху детето, помага на малчуганите да се чувстват като контролиращи ситуацията и напълно информирани, а не претоварени, така че избухването на рождения ден е малко вероятно.
А ако креативността не е голяма ваша сила, винаги можете да почерпите идеи от различни уебсайтове и книжки за детски партита. Аз самата също съм го правила неколкократно - ползвах един и същи наръчник за Дисни партита за 3 поредни тържества - партито за "Мечо Пух", партито за "Красавицата и звяра" и партито за "Питър Пан".
Колкото по-открити сме били към подхода "по-малкото е повече" при децата ни, толкова по-магически изненади е имало - като например персонализираните рисувани покани, които малката ни дъщеря направи за четвъртия си рожден ден. 8-годишната й кака й помогна си писането.
Не всичко опира до парите
Имаше тържества, за които похарчихме повечко пари, но обръщайки се назад, партитата (и частите от партитата), които се открояват като наши любими, ни струваха много малко. Вземете например пижаменото парти, което спретнахме за 10-ия рожден ден на средната ни дъщеря. Заведохме децата в детски център, който беше скъпичък и това със сигурност ги зарадва, но партито наистина започна, когато момичетата се върнаха у дома и започнаха спонтанно "модно ревю" с голямата колекция от костюми и аксесоари, които бяхме натрупали през годините. По-големите ни дъщери заснеха как момичетата "ходят по модния подиум" в шантавите си тоалети (макар че е почти невъзможно да се ходи, докато се превиваш от смях), а по-късно си направиха и фотосесия.
Доверието е билетът към магическите изненади
"Доверие" е любимата ми дума, заради цялата магия и радост, която простичката практика да оставям нещата да се случват, донесе на семейството ми през годините.
Да се доверим на първата ни дъщеря да развие съпричастност и маниери чрез нашия пример (вместо да я принуждаваме или да настояваме тя да споделя или да казва "благодаря" и "съжалявам") доведе до нашата голяма изненада - на своя 3-ти рожден ден тя благодари на всеки от гостите й индивидуално и прочувствено за подаръците, които получи. Също така ни изненадваше година след година, когато винаги запазваше мястото до себе си за по-малката си сестричка.
Доверието в нашите деца да ги оставим да правят нещата по своя начин означава, че рядко има нужда от допълнителни забавления. Осъзнахме това, когато направихме тържеството "Красавицата и Звяра" в детската градина на голямата ни дъщеричка. Гостите можеха да се насладят на тематични закуски, включително и франзела "Люмиер", смещници с пламъци от масло, прекрасна торта "Прокълнатият замък" и пинята (избрахме единствената, която се вмъкваше в темата - прекрасно тъмнокосо момиче... не предполагахме колко грешно ще се чувстваме, докато я удряме с пластмасова бухалка).
След като разбихме пинятата, мислехме, че ще се наложи да разведрим партито с още игри, но за наша изненада, дъщеря ни и нейните седем гости взеха нещата в свои ръце и започнаха да играят на поляната игрите, които бяха научили в детската градина, а забавата им продължи целия следобед. Е, това беше лесно!
След това бяхме изненадани, когато на друго парти голяма група от деца в прогимназията избраха да се веселят в окена, без да свалят дрехите си. Никак не очаквахме, че ще влязат в ледената вода през октомври! Също така ни изуми "Войната на дъгите" - простичка, но увлекателна игра, измислена от приятели на сина ми, която представляваше прехвърляне на светещи пръчици по цяла вечер в задния ни двор. Кой се нуждае от възрастни?
Една от най-големите ни изненади беше на празненството, което организирахме за семейството и съседите. Деца от всички възрасти ни посещават, но никога няма да разберете това, понеже те са навън и играят цяла вечер. Тук е наистина горещо, но изглежда човек наистина се разхлажда, когато събуе обувките си - както правят почти всички хлапета. Когато децата разработват плана, винаги е по-забавно за всички.
- Джанет Лансбъри
