Тайните на 10-те най-знаменити картини в света

Картината на Пол Гоген „Бретанско село под снега" от 1894 година е била продадена веднага след смъртта на художника за седем франка, под названието „Ниагарския водопад”. Просто човекът, който е провеждал търга, по погрешка е окачил картината наопаки и видял в нея прословутия водопад.

„Черният квадрат” (1915) е една от най-митологизираните картини на ХХ в. - самият ѝ автор Казимир Малевич е отговарял доста уклончиво на въпросите относно значението и смисъла ѝ. Но столетие по-късно, специалисти от Третяковската галерия откриват, че тя е нарисувана върху две други изображения. Най-любопитното е, че те са успели да разчетат надпис в долния ляв ъгъл на черния квадрат, който гласи: „Бой на негри в тъмна пещера”. Според учените надписът е авторски. Те смятат, че това послание е препратка към подобна картина на френския художник Алфонс Але „Бой на негри в тъмна пещера в дълбока нощ” (1882), която също представлява черен правоъгълник.

Още през 1951 г. експерти отбелязват, че цветовете на платното от 1901 г. на Пабло Пикасо не съответстват на видимото в "Синята стая". През 2008 година рентгеновите технологии и инфрачервеният „портрет" на картината позволяват да се възстанови с по-голяма яснота образът, открит през 90-те години. Зад образа на девойката, която се къпе в студиото на Пикасо, има брадат мъж с папионка, подпрял глава на една ръка. „Щом някоя нова идея завладявала съзнанието на Пикасо, то той веднага се впускал да я осъществи. Но той нямал възможност да си купува ново платно всеки път щом музата го посещавала” – обясняват експерти. Това не е първият скрит образ в картините на испанския художник.

Веднъж Зинаида Серебрякова получила съблазнително предложение да замине на творческо пътешествие, за да изобрази на платна голите тела на мароканките. Но много скоро художничката се сблъсква с първият си голям проблем – в екзотичните страни никой не желал да позира гол. На помощ се притекъл преводачът на Зинаида Серебрякова, който довел в студиото ѝ своите сестри и млада съпруга. На никого преди, а дори и след това, не му се е отдавало да изобрази закритите източни красавици... разсъблечени.

Дълго време Валентин Серов не можел да нарисува портрет на Николай ІІ. Но когато художникът се отказал, отишъл при Николай, за да му се извини. Тогава царят се разстроил, седнал зад бюрото, изпънал ръце… И именно това го осенило – това е образът! Обикновен войник в офицерски мундир, с чист и тъжен поглед. Този портрет се смята за най-доброто изображение на руския император.

През 1842 година мисис Симон прекосявала Англия с влак. Внезапно започнал да вали силен дъжд. Възрастният джентълмен, който седял срещу нея, ненадейно се изправил, отворил прозореца в купето и си показал главата навън. Стоял така, вперил поглед в далечината, близо десет минути. Неспособна да сдържи любопитството си, младата дама също се показала през прозореца, за да види, какво толкова интересно има навън. Година по-късно тя открила в Кралската академия по изкуствата картината „Дъжд, пара и бързина” на Джоузеф Търнър, в която безпогрешно узнала онзи момент от пътуването.

Двама американски експерти в областта на невроанатомията смятат, че Микеланджело е оставил няколко анатомични илюстрации в една от най-известните си картини. Те твърдят, че в дясната страна на картината „Сътворението на Адам” е изобразен огромен мозък. Удивителното е, че при внимателно вглеждане наистина можем да различим различните компоненти, като малкия мозък, зрителните нерви и хипофизата. А зелената лента идеално съвпада с разположението на гръбначната артерия.

Питер Брьогел Стария изобразил място, буквално населено от илюстрации на нидерландски пословици от средата на XVI век. В картината присъстват приблизително 112 разпознаваеми идиоми. Някои от тях се използват и до днес, такива като: „да плуваш срещу течението”, „Да си биеш главата в стената”, „Въоръжен до зъби” и много други. Но повечето от пословиците са изображение на човешката глупост.

На известното платно на Ван Гог „Нощно кафене“ е зашифрована препратка към „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи, предполага изследователят Вжаред Бакстър. При изучаване на работата на Ван Гог изследователят първоначално видял странното разположение на фигурите на посетителите на кафенето. В центъра стои сервитьор с дълга коса и бяла туника, напомнящ за дрехите на Христос, заобиколен точно от дванайсет посетители, които навеждат на мисълта за дванайсетте апостоли. Той искал да се обърне и специално внимание на кръста, изграден от напречните греди върху прозореца, който е точно зад сервитьора в бяло.

За никого не е тайна, че мислите, които спохождали Салвадор Дали, когато той създавал поредния си шедьовър, били изключително реалистични. Творецът се стараел да ги изобрази такива, каквито ги виждал във въображението си. По този начин, по думите на самия Дали, картината „ Постоянството на паметта” е била вдъхновена от вида на разтопеното сирене, което художникът ядял.