Точно като нас: Милите жестове на звездите

„Джим Кери ме закара до бензиностанцията, след като горивото на колата ми свърши в Бел Еър. Казах му, че съм голям фен на Ейс Вентура и мога да имитирам смеха му от филма. Той дори плати за горивото ми и ме закара обратно до колата ми. Без съмнение беше един от най-страхотните моменти в живота ми!”

„Тичах в квартал Марина в Сан Франциско през 1988 г., когато видях Робин Уилямс да си почива и му казах: „Как сте, г-н Уилямс?”, а той отвърна: „Чувствам се страхотно, а ти да не бягаш от полицията?” Аз се засмях и спрях да поговоря с него за около 5 минути. Той беше възхитителен и ми подари страхотен спомен за цял живот. Разплаках се, когато чух, че е починал.”

„Спомням си, че го видях, когато се разхождах в Ню Йорк преди много време. Все още бях вероятно много досадно хлапе. Извиках: „Йо, Нео!” и непринудено направих движението, с което избегна куршума в „Матрицата”. Той ме погледна, засмя се и ми отвърна със същото движение. Остана ми страхотен спомен, защото би могъл да се издразни и просто да свие рамене на постъпката на едно глупаво дете, но вместо това реагира добре и ме развесели. Няма да го забравя.”

„Сестра ми работеше като сервитьорка в Ню Йорк и трябвало да обслужи Патрик Стюарт. Не искала да го безпокои, затова просто си свършила работата, но на края на вечерта му казала колко много е харесала участието му в „Хамлет” през 2008 година и че се надява, че планира да участва в повече театрални постановки. Била готова да си тръгне, но очевидно развълнуван от срещата с истински фен, Стюарт поговорил с нея за своя опит на сцената. Нещото, което ми каза тя, беше, че е един обикновен, но удивителен човек, който обича професията си.”

„Пол и Линда Маккартни веднъж влязоха в ресторанта, в който бях хостеса. Поздравих ги и ги заведох до запазената им маса. Когато си тръгваха, той се наведе към мен и ми благодари, че съм се отнесла с него като към нормален човек. Знаех, че е разбрал, че съм наясно кой е той, защото Линда каза, че ѝ допада огърлицата ми - жълта подводница от албума на „Бийтълс.”

„Приближи се до бара. Наистина приятен човек. Държах се сякаш не знаех кой е той, а когато му дадох бирата, му казах: „Нека силата бъде с теб, Ани”, а той ми се усмихна и каза: „А също и с теб”. Остави ми голям бакшиш.“

„Том Ханкс е най-добрият. Беше пред мен в супермаркета с пълната си количката си. Купих си само бутилка вода, защото нямаха това, което търсех. Просто изревах зад него: „Форест Гъмп” е любимият ми филм”. Той се обърна и каза: „Това е и моят любими филм, който съм снимал! Радвам се, че ти харесва.” След това си поприказвахме за филми, докато чакахме на опашката. Когато дойде неговият ред ми каза: „О, позволи ми да ти платя водата” и го направи. Продължихме да говорим, а когато излязохме каза: „Беше ми приятно да се запознаем! Ти си много приятна млада дама и винаги помни - животът е като кутия шоколадови бонбони - никога не знаеш какъв ще ти се падне” с гласа Форест Гъмп."

„Брус Уилис ми каза, че имам „умения като на Спайдърмен”. Бях в супермаркета и ми трябваше нещо на горния рафт, близо до другия край на стелажа. По това време бях около 1.50 м висока. Покатерих се, за да взема храната, която исках. След това забелязах, че един човек се беше втренчил в мен и осъзнах, че това е самият Брус Уилис!”

„Сервирах ѝ в един лош за мен ден.Тя беше с 3 деца, облечени в йога панталони и тениски. Нищо не издаваше, че е знаменитост и аз се бях фокусирала върху други неща. Два пъти обърках поръчката ѝ, а тя беше много мила: „О, няма проблем, донеси го, когато можеш.” Поговори малко с мен. Разбрах коя е тя едва когато видях кредитната ѝ карта, на която пишеше „Р. К. Зелуегър”. След като се нахраниха, децата ми благодариха, а тя ме прегърна и ми даде бакшиш заради доброто обслужването. Това бе направо сбъдната мечта!”

„Срещнах го веднъж, докато бях на почивка във Вегас. Показах, че съм му фен като извиках: „Боже мой, това е Хайзенберг!”. Почти веднага се разгневиви и тръгна право към мен, мърморейки: „Как смееш да ме наричаш така? Ако хората знаеха кой съм, нямаше да бъда в този бизнес. Следващия път, когато ми извикаш така, се приготви за борба”. След това се усмихна и започна да се смее. Поговорихме си десетина минути, даде ми автограф, а аз бях безумно щастлива. Попитах го дали иска да се присъедини към нас за по питие, но той учтиво отказа, защото чакал семейството си. Беше страхотен!“

„Чаках за автограф от Тим Бъртън, а опашката излизаше от сградата и завиваше зад ъгъла. Всеки казваше, че той няма да има време за всички. Имах късмет, че бях в началото на опашката. Казаха ни също, че можем да получим автограф и снимка, след което трябваше да продължим. Тим беше много мил и постоянно трябваше да му напомнят да не се ръкостиска и да говори с хората, защото имаше ограничено време - закъсняваше за премиера на един от филмите си (не мога да си спомня на кой), но го направи, за да се увери, че е видял всеки един от нас. Беше много любезен, скромен и сладък. Видя анимираното портфолио на приятелката ми и ѝ даде имейла си като я помоли да му го изпрати, когато е готова."

„Баба ми беше срещнала Адам Сандлър в асансьор в Мексико. Тя не говори английски, но Адам бил достатъчно добър, за да опита да поговори на испански с нея. Тя беше много доволна, тъй като обожава неговите филми.“

„Срещнах Мерилин Мансън, когато бях 16-годишен и той ми позволи да погаля котката му. На живо няма нищо общо с плашещата личност, която е на сцената. Много е сладък и някак срамежлив. Наистина не знаеше как да се справи с младо момиче, което бе абсолютно разтърсено до сълзи от радост само от присъствието му. За съжаление, се снима само със сестра ми, но въпреки това за мен се оказа наистина много готин човек!“

„Работя в ресторант в Ню Йорк и първия път, когато ѝ сервирах, се отнесох към нея като към нормален човек. Не бях повлияна от факта, че е известна, макар че много я харесвам. Бях много нервна, за да говоря с нея, ако трябва да съм честна. Тя и приятелят ѝ бяха много мили и дори си поговорихме малко. Плати сметката, остави много щедър бакшиш, похвалиха ме за приятното преживяване и ме попитаха дали могат да говорят с моя мениджър. Един от най-големите комплименти в моя живот. Вече идват да хапнат доста често. Почти бих помислила, че сме приятелки, тъй се обръщаме една към друга с първите си имена.“

„Спомням си, когато със сина си дойдоха в художествена галерия в Медисън. Собственикът и аз бяхме единствените хора там. След това дойде раздавачка на пратки и се изненада да види Бил Мъри точно на рождения си ден. Той вдигна сина си на рамене и я поздравиха с песен. След това разговарях за малко с него и наистина беше страхотен!"

„Срещнах го, когато беше кандидат за президент за изборите през 2008 г. Дойде в моя град за среща в кметството, прояви истински интерес към проблемите на хората и се ръкува с всички, с които можеше, показвайки истинска класа и уважение.“

„Работех в ABC като част екипа, провеждащ интервю с нея преди няколко години (преди да излезе „Междузвездни войни: Невидима заплаха“). Разговарях с нея известно време, когато случайно спомена, че ще участва в следващия филм „Междузвездни войни“. Тогава бях на 17 и помислих, че се шегува с мен. Тя каза, че предполага, че ще играе майка на Лука и на Леа и се засмя. Бях толкова изненадана, че ѝ казах: „Вземи ме с теб.“, а тя ме попита: „Къде?“. Отвърнах ѝ: „В „Междузвездни войни“, а тя се засмя и това беше най-страхотното чувство на света!“

„Преди години, когато Ричард Гиър излизаше със Синди Крауфорд, съпругата ми раздаваше листовки по улиците на Чикаго. Вятърът ги духна от ръцете ѝ и тя се опитваше да ги събере, когато Ричард Гиър се приближи, за да ѝ помогне. Когато ги събраха, той ѝ подаде купчината и каза: „Не се притеснявай, нещата ще се оправят", след това се усмихна с топлата си и очарователна усмивка и продължи по пътя си.“

„Работех в бара на 6-звезден хотел, когато просто реших, отидох при него и му казах, че харесвам работата му в "Spyro the purple dragon". Той беше много щастлив.“

„Срещнах я на Комик-Кон преди няколко години. Тя интервюираше „герои“ и изглеждаше наистина заинтересована от това като кого са облечени. Хареса костюма ми на Slenderman и ме извика, за да поговори с мен. След като свърши, изостана от групата си и аз заекнах: „Благодаря ви, г-жо Голдбърг!“ Тя спря, обърна се и каза: „Моля те, просто Упи.“

„Срещнах го пред един комедиен клуб в Лос Анджелис. С приятелите ми го видяхме да пуши цигара сам и аз отидох при него и му казах: „Хей, ти си Стив Бушеми. Мога ли да получа прегръдка?“ Той каза: „Искаш да те прегърна?“, сви рамене и ме прегърна. Да, беше много мил!“

„Бях в Ню Йорк, чакайки ранния полет до Чикаго. Той влезе с целия си антураж и седна на седалката срещу мен. Преструвах се, че чета вестника си (беше началото на 90-те години), но го наблюдавах през цялото време. Когато един от неговите хора отиде за кафе, го последвах и го попитах дали мога да поздравя г-н Али. Момчето каза: „Разбира се, той обича, когато хората идват и говорят с него“. Отидох при Али и се представих, ръкувахме се (ръцете му бяха гигантски) и ме покани да седна до него. Пихме кафе и разговаряхме около 25 минути, докато не трябваше да тръгна за полета си. Не можа да ми даде автограф заради паркинсона си, но беше много любезен. Никога няма да го забравя!“

„Срещнах го във Ванкувър, Канада, където беше дошъл случайно. Работех в бара, в който се отби. Беше много готин. Снима се с доста хора, но не и с мен, защото бях твърде срамежлива, за да го попитам. Изглеждаше много истински и не парадираше с парите си. Носеше и съвсем обикновени дрехи - карирана риза и дънки.“

„Разговаряла съм няколко пъти с него. Беше много любезен с феновете си. Сигурна съм, че липсва на всички ни!“

„Бях на вечеря със семейството си за рождения ден на братовчед ми, който ставаше на 21 в луксозен хотелски ресторант. Джон Траволта влезе, спря на масата ни и каза: „Честито, какъвто и да е поводът.“ Казахме му, че празнуваме рожден ден, той ни махна и се насочи към масата си.“