Топ 25 еротични трилъра, които си струва да гледате

26 4812 15

Еротичният трилър е нещо като сексуално освободен вариант на жанрът филм ноар от 40-те години на миналия век. Темите са подобни - желание, фантазия, предателство, забранена любов - но с добавена софт еротика и открит сексуален разговор, които са били напълно недопустими през 40-те години.

Разцветът на този жанр е в началото на 90-те години, когато филми като „Първичен инстинкт”, „Веществено доказателство” и „Бодигард”, станаха едни от най-големите холивудски хитове.

Ето и списък с едни от най-добрите еротични трилъри, които са комбинация от фатални жени, интриги, изневери и опасности, типични за греховните удоволствия на забранената любов.

Виж още:

Как изглеждат днес актьорите от романтичните филми на 80-те и 90-те
Холивудски грешки: 10 популярни филма, в които са допуснати непростими неточности
Класация: Топ 25 на най-добрите романтични филми на 21-ви век

„Историята на О” (1975)

Базиран на новелата на Ан Декло (под псевдонима Полин Реаж), носеща същото име, от 1954 г., филмът разказва историята на млада модна фотографка, чиито любовник я води в частен клуб, където става секс робиня. Подложена е на различни форми на сексуално насилие и унижение от богати, отегчени мъже. Според рецензията на „TV Guide”, филмът е добре направен, но като цяло е история, съсредоточена върху господство и подчинение и някак не успява да създаде реални, живи, образи.

„Образът” (1975)

Филмът е известен и с други две заглавия: „Господарката и робинята” и „Наказанието на Ан” и е режисиран от Радли Мецгер. Базиран е на класическия садомазохистичен роман „Образът” на Катрин Роб-Грийе от 1956 г. Заснет е в Париж и разказва за писател на средна възраст, който има сексуална връзка с две лесбийки. „Girls, Guns and Ghouls” определя филма като „еротична класика” и „чиста форма на изкуство”.

„В царството на сетивата (1976)

Международна копродукция на Франция и Япония, филмът е написан и режисиран от Нагиса Ошима. Базиран е на истинската история на японска гейша от 1930 г., която е толкова обсебена от любовника си, че отрязва половия му орган и го поставя в себе си. Филмът предизвиква големи противоречия по време на излизането си. Бил е прожектиран 13 пъти на филмовия фестивала в Кан, което е рекорд. Според „SF Gate” „това е място, където физическото удоволствие е трансформиращо и опияняващо, а смъртта е върховната форма на изживяването му”.

„Посещението на греха” (1978)

Един зловещ и малко подценен еротичен трилър на испанския режисьор Хосе Рамон Ларрас. Лорна, красива вдовица, живееща сама в провинцията, е посетена от приятели, които я молят да наглежда Триана (циганка, отраснала в сиропиталище), докато тях ги няма. Скоро между двете се заражда бурна сексуална връзка, която е застрашена от мъж, който обикаля наоколо гол, на кон. „Girls, Guns and Ghouls” нарича филма „подценена малка класика”.

„Жажда за убийство” (1980)

Историята във филма се върти около убийството на похотлива домакиня в Ню Йорк, на което става свидетел една проститутка. Роджър Ебърт сравнява тази класика на Брайън Де Палма с трилър на Хичкок, който е „стилен, вълнуващ и изпълнен с насилие”. Паралелът с „Психо” на Алфред Хичкок е очевиден: мъж, който убива, преобличайки се като жена; убийството на главната героиня в началото на филма и многобройни зловещи сцени под душа.

„Фатален партньор” (1980)

Садистичен сериен убиец избива гейове в Ню Йорк, в режисираният от Уилям Фридкин филм. Героят на Ал Пачно е полицай, който работи под прикритие като примамка, поради физическата му прилика с жертвите. Филмът предизвиква недоволство сред гей обществото. Роджър Ебърт също го критикува заради противоречивото поведение на героя на Пачино.

„Пощальонът винаги звъни 2 пъти” (1934)

Базиран на едноименната новела от 1934г. на писателя Джеймс Кейн, филмът разказва историята на един скитник (Джак Никълсън), който се запознава с героинята на Джесика Ланг в крайпътна закусвалня в Калифорния. Двамата започват бурна връзка, независимо от факта, че тя е омъжена за собственика на заведението. В крайна сметка го убиват и се измъкват от правосъдието без проблем. Докато критикува филма, твърдейки че в него не са разкрити подробности за характерите на героите и техните мотивации, Роджър Ебърт хвали неговата изтънченост - това, че всеки детайл е изпипан изключително внимателно.

„Престъпления от страст” (1984)

Еротичният трилър, режисиран от Кен Ръсел, е посрещнат противоречиво заради крайно еротичното си съдържание. В центъра на историята стои проститутка (Кейтлийн Търнър), която е преследвана и тормозена от женен уличен проповедник (Антъни Пъркинс), чиито мании и извратеност водят до кръвопролития.

„Дубльорката” (1984)

Трилърът, режисиран от Браян Де Палма, разказва за воайор, който е несправедливо обвинен в убийство. Главният герой е млад актьор, който преследва красива жена. Мелани Грифит играе ролята на порнозвезда, която се опитва да разкрие случая. Роджър Ебърт го нарича „вълнуващ трилър в стила на Хичкок, чиито главен герой е слаб, изпълнен с недостатъци и се намира в голяма опасност – това ни кара да се идентифицираме с него напълно.”

„Ангелско сърце” (1987)

„Ангелско сърце” е нео-ноар психологически филм на ужасите, базиран на романа „Падащ ангел” на Уилям Хьортсбърг. Мики Рурк е в ролята на Джони Ейнджъл - детектив, нает от съмнителен мъж на име Луи Сайфър (Луцифер), изигран от Робърт Де Ниро. Разследването ги отвежда в провинцията в Луизиана, където среща млада вуду магьосница (Лиса Бонет). В една от сцените, те се оказват в течаща хотелска стая по време на буря и докато правят любов, дъждовните капки по тавана се превръщат в кръв. Роджър Ебърт казва, че филмът има "типичната за кошмар логика, в която нищо не е както трябва, всичко изглежда неизбежно и въздухът е пълен със стрели, летящи към теб”.

„Гореща линия” (1988)

Лиф Гарет е в ролята на сериен убиец, който живее заедно със сестра си в имението на отдавна починалите им родители. Те примамват мъже чрез секс телефон, след което главният герой им прерязва гърлата. По отношение на брата и сестрата „All Star Video” казват: „Те имат извратена сексуална връзка. Родителите им, които са ги малтретирали, отдавна са починали и те се мотаят из огромното имение, погълнати от лудостта си, убивайки от време на време просто за забавление”.

„Секс, лъжи и видео” (1989)

Филмът е спечелил „Златна палма” и награда за най-добър актьор (Джеймс Спейдър) на филмовия фестивала в Кан. Героят на Спейдър е импотентен воайор, който снима жени, говорещи за сексуалния си живот, което естествено води до неприятности. Режисьорът Стивън Содърбърг казва: „Видеото ни отдалечава от хора и събития. Склонни сме да мислим, че можем реално да преживяваме нещата, които виждаме на екрана.”

„Нощни очи” (1999)

Историята е доста сходна с тази на „Бодигард” – рок звезда наема охранител, който да събере доказателства, че съпругата му изневерява. С течение на времето наемникът започва да спи с главната героиня. С този филм Таня Робъртс става известна като „Кралицата на еротичните трилъри”.

„Потрошен” (1991)

Том Беринджър е в ролята на мъж, който получава амнезия, след като претърпява катастрофа. „The Washington Post” твърди, че за пръв път от години трилър е изпипан на толкова много нива, определя го като „комплекс от взаимносвързани мистериозни детайли и най-голямата мистерия, касаеща самоличността на Дан, която е поставена в центъра на тъмната история.”

„Сексуален отговор” (1992)

Шанън Туийд - съпругата на Джийн Симънс от рок групата „Кис”, е в ролята на психоложка, водеща радио предаване, в което дава съвети на слушателите за любовния им живот. В брака ѝ липсват любов и страст. Оставя се да бъде съблазнена от мистериозен слушател, който я въвлича в страстна любовна афера. Но когато започва да става много властен, тя се отдръпва, особено след като разбира, че е откраднал пистолета на мъжа ѝ.

„Първичен инстинкт” (1992)

Майкъл Дъглас е агресивен полицейски инспектор от Сан Франциско, който разследва бруталното убийство на богата рок звезда. Главната заподозряна е писателката Катрин Трамел (Шарън Стоун), която го съблазнява и двамата се отдават на горещи страсти. Твърди се, че сцената, в която Шарън Стоун кръстосва краката си и показва, че не носи бельо, е най-гледаната в историята на киното. Режисьорът помолил актрисата да свали бикините си, твърдейки, че белият цвят отразява светлината, което щяло да направи бельото ѝ видимо в кадъра. Едва при първото гледане на филма, актрисата вижда, че гениталиите ѝ са на показ. Въпреки че е напълно възмутена, в крайна сметка разрешава да оставят провокативната сцена, защото от гледна точка на филма и героинята, това ѝ изглеждало правилно.

„Веществено доказателство” ( 1992)

Мадона е в главната роля в този филм, за който се твърди, че използва подобни сюжетни похвати като в „Първичен инстинкт”. Героинята на Мадона е жена, чиито сексуални умения са толкова поразителни, че предизвикват смъртта на 63 годишен мъж, който е прекарал нощта с нея. Уилям Дефо е в ролята на адвокат, нает да защитава героинята, но дори той не успява да устои на чара ѝ.

„Бодигард” (1992)

Кевин Костнър играе ролята на бивш агент на тайните служби, нает да защитава музикална звезда (Уитни Хюстън), от агресивен преследвач. С времето между двамата възниква страстна връзка. Сценарият е написан от Лорънс Каздън през 1970 г., като първоначално главните роли са били предвидени за Стийв Маккуин и Елизабет Тейлър. Саундтракът на филма е най-успешният в историята на киното досега.

"Неомъжена бяла жена” (1992)

Филмът, чиито режисьор е Барбет Шрьодер, очевидно е повлиян от класики като „Световъртеж” на Алфред Хичкок, „Бебето на Розмари” на Роман Полански и „Персона” на Ингмар Бергман. Дженифър Джейсън Лий и Бриджит Фонда изпълняват ролите на две съквартирантки, чиято връзка приключва фатално. Роджър Ебърт, според когото филмът е за „съквартирантка от ада”, хвали качеството му, въпреки че технически може да бъде причислен към слашър жанра.

„Неприлично предложение” (1993)

Финансово притеснена семейна двойка (Уди Харелсън и Деми Мур) прави последен отчаян опит да спечели пари, залагайки в Лас Вегас последните си спестявания. Именно там героинята на Мур привлича вниманието на красив милиардер (Робърт Редфорд), който предлага да им плати един милион долара, за да прекара една нощ с нея. В рецензията си Роджър Ебърт се съсредоточава върху борбата във филма между желание и вярност: "Неприлично предложение" е история за герои, които имат възможността да опитат нещо неморално и да видят дали ще им хареса, любовта е поставена на изпитание и накрая триумфира, въпреки множеството моменти, в които видимо иска да се поддаде на страстта".

„Цвят на нощ” (1994)

Брус Уилис играе ролята на Бил Капа - психиатър от Ню Йорк, който развива цветна слепота, след като става свидетел на самоубийството на негова пациентка. Той заминава за Лос Анджелис, където участва в терапевтична група, чийто водещ бива убит. Капа заема мястото му, като междувременно започва страстна връзка с Роуз, която е член на групата и в крайна сметка може да се окаже убиецът.

„Китайска луна” (1994)

Криминалният следовател Кайл Бодин (Ед Харис) е нает от жена, която иска да избяга от нещастния си брак. След като тя убива съпруга си, Кайл ѝ помага да скрие тялото, но негов колега започва да открива улики. Хал Хинсън от „The Washington Post” казва: „Китайска луна” е по-стилен и секси от „Първичен инстинкт”, също така е най-убедителната любовна история след „Последният мохикан”.

„Лудории” (1998)

Училищен съветник (Мат Деймън) в богато предградие в Маями, е обвинен в изнасилване от две ученички (Нев Кембъл и Дениз Ричардс). Редица неочаквани обрати държи зрителя под напрежение до последния момент. Роджър Ебърт казва: „Лудории” е ужасна безвкусица с толкова извратен сюжет, че продължават да го обясняват и във финалните надписи. Това е смесица между софт еротика, сапунена опера и нискокачествен филм ноар. Хареса ми".

„Широко затворени очи” (1999)

Известният режисьор Стенли Кубрик умира броени дни след заснемането на този изпипан еротичен трилър. Том Круз е в ролята на доктор от Ню Йорк, който разбира, че година по-рано жена му (Никол Кидман) му е изневерила. Полудял от ревност, той отива в частен секс клуб, известен с необузданите си оргии. „Широко затворени очи” печели наградата „Златен глобус” за най-добра филмова музика.

„Мълхоланд Драйв” (2001)

Красива жена претърпява катастрофа и губи паметта си. Докато се лута из Холивуд, тя попада в дома на млада актриса. Заедно се опитват от разкрият самоличността ѝ. Роджър Ебърт казва: „Филмът е сюрреалистично бягство от действителността, поднесено под формата на холивудски филм ноар и колкото по-неразбираем изглежда, толкова повече искаме да го гледаме... всичко е сън”.