Източник: dailymail.co.uk

Трогателните истории на 9 жени без коса

10 2377 0

Едно от нещата, с които болните от рак се сблъскват ежедневно е загубата на косата си. Точно тя прави процеса на оздравяването им още по-потискащ и ги поставя във фокуса на чуждото внимание.

Когато загубят този инструмент на хубостта си, жените стават лесно разпознаваеми в тълпата. И всички жалостиви погледи се спускат към тях, сякаш за да попитат „Колко ви остава”.

Заради тези ежедневни битки много млади жени изпитват дискомфорт да се върнат към нормалния си живот. Затварят се у дома, изпадат в депресия, броят дните, в които животът им изтича. Превръщат болестта не само във физическо, но и в духовно страдание.

Много хора смятат, че вниманието, което се обръща на загубата на косата в следствие на лечението от рак, е суета. Но дали наистина е така?

Следващите девет умни, будни и изключително стилни жени, на които сп.Vogue отдели специално място на своите страници, са преживели именно тази загуба, в резултат на неочаквани и страшни диагнози. Черно-белите им портрети демонстрират силата на духа и ни карат да проткрием красотата в себе си. Тази красота, която няма нужда от фалш. Как светът им се е променил след това изпитание? Как са използвали творчеството и вдъхновението, за да се върнат към нормалния си живот? Погледнете трансформацията им и почерпете от мъдростта им.

Източник: Vogue

Виж още:

Закръглена моделка предизвика полемики: Смело или нездравословно?
Историята на една силна дама, изгубила краката и бъбреците си, която не се предаде
Вдъхновяващата история на младо момиче със синдрома на Даун, което иска да бъде модел

Източник: dailymail.co.uk

Миа Сидарос

„Красотата за мен беше да се чувствам приобщена. Сега е да съм различна”. Когато Миа Сидарос, моден блогър и първенец по успех в класа си, е на 17 г., открива, че страда от рядка форма на рак на костите. Веднага започва да търси хитри начини да прикрие болестта си. За снимките си за сп. Vogue тя подхожда с огромен ентусиазъм. „Това беше една сбъдната мечта за нея”, казва майка й. Няколко дни преди кадрите да се появят в списанието, Миа си отива от този свят. В този последен момент тя е обградена от семейството си.

Източник: dailymail.co.uk

Карли Севърн

„Никога не бях носила шапки, преди да загубя косата си. Сега това е моя подпис”. Карли Севърн за първи път забелязва промяна в линията на косата си на около 18-годишна възраст. Малко повече от година по-късно, вече е загубила дългата си тъмна грива, последвана от веждите и миглите. Днес гардероба й се състои главно от шапки. А умението й да си рисува вежди с молив е много популярно сред младите жени като нея. „От десет години нямам коса. Това е като моя малка годишнина. От толкова време съм и със съпруга си. Втората годишнина ми е по-любима”, казва Карли.

Източник: dailymail.co.uk

Маги Кудирка

„Когато изгубих косата си, си купих планина от шапки, шалове и перуки, но никога не съм ги носила. Тази руса перука от снимките ми дава нов облик. Веднага след като я сложих, се влюбих в нея” Маги Кудирка е балерина. Когато й откриват рак в четвърти стадий, тя е само на 23. Справя се с битката с танци. „Ракът ме направи по-добър танцьор. Никога не зная дали това няма да е последното ми изпълнение, дали ще се появя пак в студиото. Сега живея от репетиция на репетиция и всеки път се раздавам като за последно”.

Източник: dailymail.co.uk

Валисия Лекае

„След като научих диагнозата, исках хората да ме видят такава каквато съм: без косъм на главата си, преминавайки през този тежък процес на лечение. Той беше до миналата година, така че вече мога да сложа перука и да прегърна хамелеона в мен отново". Валисия Лекае е актриса на Бродуей и певица. В родословното й дърво има две поколения фризьори. „Като афроамериканка, кояо на практика е израснала в салон за красота, косата беше моята корона и слава”. След като я губи по време на лечение на рак на яйчниците през 2013 г., Валисия взима решение да отиде с гола глава на наградите Грами. „Исках да отправя послание на момичетата, които се страхуват да бъдат себе си".

Източник: dailymail.co.uk

Ели Майдей

„Това което ви кара да се чувствате красиви, не е нещото, което е определящо за мнението на другите хора за вас”. Ели Майдей оцелява след рак на яйчниците и се посвещава на мисията да промени начина, по който жените се възприемат. Когато моделът с плюс-размер губи косата си, тя е само на 25 години. Преди това преживяла хистеректомия и месеци на химиотерапия. Този период я накарал да намери нови дефиниции на красотата си. „Започнах да нося кубинки, тесни панталони и якета. А преди това бях едно обикновено момиче с пола на точки и розови топове. Боядисах косата си, когато започна да капе и след това я обръснах. Всичко беше ново преживяване и експеримент за мен”, казва Ели.

Източник: dailymail.co.uk

Рейчъл Флейт

„Аз не гледам както всички останали на плешивостта си. Мисля, че това е един от моите подаръци от съдбата”. Плешивата глава символизира свободата за режисьора и продуцент Рейчъл Флейт. Но това не винаги е било така. Рейчъл бива диагностицирана с рак още, когато била само на 1 годинка и цял живот се опитва да прикрие този проблем. „Иронията е, че тогава никой не ми е казвал, че съм красива. Помня само, че носех перука”, казва тя. „Надявам се да намеря някой, който да ми прави комплименти. И то всеки ден.”

Източник: dailymail.co.uk

Кейт Амброси

„Всеки си има специфични черти. Едни са с изразителни скули и плътни устни, други с големи очи. Когато нямаш коса, наистина можеш да разбереш какво е това, което те отличава от околните.” Кейт Амброси е на 27 и млад адвокат, който отскоро живее в Ню Йорк. Празнувайки годишнината от своята сватба, тя научава за страшната болест - рак на гърдата. Първата перука след химиотерапията й била дълга, руса и страхотна. Кейт с месеци не искала да се види без нея. Тогава и направила нещо драстично – да я свали. „След лечението косата ми започна да расте на всички посоки и сега няма как да не нося шапка". Кей си е обещала, че когато стане гъста и по-дълга ще я държи пусната.

Източник: dailymail.co.uk

Сулейка Джаод

„Може загубата на коса да не е въпрос на избор, но стилът е!”. Сулейка Джаод, което е писател и носител на няколко награди, имала дълга до кръста кестенява коса. Докато един ден, когато била на 22, не била диагностицирана с агресивна форма на левкемия. Три години след химиотерапията и трансплантацията на костен мозък, тя най-накрая е в ремисия и експериментира с всичко. „Вече ми расте коса и мисля, че ще я пазя повече от преди”.

Източник: dailymail.co.uk

Фийби де Кроше

„Започнах да гледам на косата като аксесоар, като чанта или чифт невероятни обувки. Какво друго можех да направя, освен да се забавлявам?”. Фийби де Кроше започва работа във Vogue, когато е на 21. Десетилетие по-късно, тя е победила левкемията цели два пъти. „Косата беше едно от нещата, които ме накараха да се чувствам женствена”, казва тя за живота си преди рака. „Женствеността означава нещо различно за мен сега. Става въпрос за това да се чувстваш удобно в кожата си".