Детството е времето на безгрижието и коренно се различава от зрелостта. Като възрастни ние следваме определени норми и правила. Разбираме, че трябва да разчитаме предимно на себе си. Няма кой да ни тласка към успеха, да ни държи за ръка постоянно в труден момент, да ни похвали, когато сме направили нещо добро. И в крайна сметка винаги ще има хора, които са по-умни, по-добри и по-привлекателни от нас.
Остава просто да приемем истините, които научаваме и да се успокоим с мисълта, че всеки човек е уникален по свой собствен начин и не може по никакъв начин да промени хода на времето.
