Запознайте се с мъжа, който 70 години живее в машина и има забрана да се жени

Когато е бил на 6-годишна възраст Пол Александър се разболял от полиомиелит. Някога жизненото и активно младо момче било откарано по спешност в болницата, където лекарите му направили спешна трахеотомия, за да му помогнат да диша. Последствията го оставят парализиран от врата надолу, като диафрагмата му не може да функционира нормално. "Помня как един ден майка ми ни извика за вечеря и ме погледна – бях горещ, мокър и трескав. Тя извика "О, Боже мой!" и разкъса дрехите ми. Остави ме да легна и извика лекаря. В същия миг разбра, че имам полиомиелит“, спомня си Пол.

В резултат на това момчето останало няколко дни на легло. По това време еиднственото, което го разсейвало био книжка за оцветяване. За този период помни, че искал да оцветява без да спира, сякаш нещо му е подсказвало, че може би повече никога няма да може да го прави. щ

В същото време местната болница била претоварена с огромен брой пациенти отново с полиомиелит. Семейството на Пол било информирано, че не може да се направи нищо, за да му се помогне. Той останал в количка, мъчейки се да диша. За щастие, по-квалифициран лекар се отзовал и отстранил течността, която се е натрупала в белите му дробове.

„Следващото нещо, което си спомням, беше, че имах с железен бял дроб“, казва Пол. След като бил диагностициран с полиомиелит, Александър бил поставен в специалнта машина, за да му помогне с дишането. Нещото, което не знаел обаче, било че ще разчита на машината до края на живота си. Пол можел да движи само главата, врата и устата си, което правило живота и образованието му много по-трудни. През първите 18 месеца, прекарани в болницата, той взел решението никога да не се предава и да живее пълноценно, както всички останали.

Мъжът получил домашно обучение и развил уникален начин за запаметяване на факти, без да може да си води бележки. Баща му създал специализирана писалка, с която да може да работи с устата си, което му позволило да продължи образованието си. Пол се справял отлично в училище и успешно издържал адвокатския изпит. Продължил да използва железния дроб, който взел със себе си в Тексаския университет. Там Пол намерил много приятели, които били любопитни за „човека с глава, стърчаща от машината“.

Докато учи в Тексакския университет, Пол се запознава с жена на име Клеър и малко по-късно се сгодява за нея. Връзката им обаче, се сблъскала с препятствие, когато майката на Клеър се намесила и им забранила да се женят. Тя дори забранила на Пол да говори с дъщеря ѝ. Размишлявайки върху това, той си спомня, че му е отнело години, за да излекува тази болка. Оттогава досега той никога не се е женил.