Житейските уроци от филма "Барби", които всяка жена трябва да помни

Дългата история на феминистката борба е предоставила на жените основни човешки права, но също и овластяващо послание: Жените могат да бъдат и да правят всичко. Ако филмът „Барби“ ни показа нещо, то това са различните профили и професии на жените – от физичка до журналистка, лекарка и дори президент Барби. Но капиталистическата система и консуматорската култура обърнаха историята с главата надолу. А именно, днес жените често са обвинявани, ако не успеят да постигнат всичко. Въпреки усилията на феминизма, мизогинистичната консуматорска култура обърна ситуацията в своя полза, налагайки високи очаквания и натиск върху жените, които в много случаи потискат самочувствието на жените и ги карат да се чувстват удовлетворени, ако не постигнат „всичко“.

Въпреки че да пожънеш успех във всяка възможна област звучи фантастично, идеята да завършиш висше образование, да се издигнеш в кариерата, да си с идеални пропорции (които често са нереалистични), да си отдадена майка и съпруга и успешно да балансираш всички тези роли, като същевременно се грижиш за себе си, имаш социален живот и хобита, не се натрапва на мъжете. От тях не се очаква да са едновременно успешни в кариерата си, да имат тяло на Аполон и да са отдадени бащи и съпрузи. Освен това, те често водят по-богат социален живот от този на жените.

Въпреки че всички Барбита в Барбиленд изглеждат съвършени, първият урок, който ни дава режисьорът на филма Грета Гъруиг, е, че този идеал, към който повечето жени се стремят, е изтощителен и почти непостижим в реалния свят. Главната ни героиня преживява съвсем човешки неща, като случайно да изгори гофретата си или да усети студената вода на душа сутрин.

Приказките и филмите, които представят жените като крехки и уязвими фигури, нуждаещи се от силни мъже, които да ги спасят или защитят, могат да повлияят на начина, по който малките момичета виждат своята роля в света. Когато пораснат достатъчно, те разбира, че в реалния свят принц, който да ги спаси, няма, а те са принудени мълчаливо да променят и „поправят“ мъжете в живота си. „Барби“ ни изпрати важно и освобождаващо послание по забавен начин, че не е задължително Барби да бъде влюбена в Кен.

Внимание спойлер: Барби многократно е казвала на Кен, че той е важна част от живота й, но тя не е влюбена в него, а той трябва да намери себе си без нейната помощ. Вместо да се фокусира върху романтичната връзка между Барби и Кен, Геруиг подтикна главния ни герой да постави важна лична граница. По този начин беше изпратено важно послание към жените – не е нужно да подхранвате или коригирате егоистичната несигурност на „Кен“ в живота си.

Може би най-ценното, което е показано във филма „Барби“, са различните поколения жени, израснали с тази кукла. Всяка от тези жени има различно мнение за ролята на Барби, значението на феминизма и какво означава за тях женствеността. Саша, тийнейджърката, която в началото мрази всичко, което Барби представлява и което е свързано с нея, например, се възмущава от придържането към патриархалните стандарти за красота и насърчаването на консуматорска култура. Майката на Саша, Глория, от своя страна, има носталгични спомени от това как си е играла с дъщеря си със същата тази кукла и това ѝ напомня колко близки са си били.

Създателката на Барби, Рут Хендлър, се надява, че куклата ще вдъхнови поколения жени именно защото ролята на жените в обществото е била значително по-различна, когато играчката се е появила на бял свят.

По време на филма Барби общува с всички гореспоменати жени и при всяко взаимодействие я виждаме през техните очи. Саша, Глория и Рут обаче се обединяват във финалната сцена, подкрепяйки Барби в борбата ѝ срещу патриархата и приемайки нейната човешка същност.

Патриархатът често противопоставя различните поколения феминистки, но финалът на филма е важна индикация, че жените могат да намерят обща основа и цел.