1. Днес, след като свърши с речта си по дипломирането, той тръгна право към мен, прегърна ме за минута и каза: „Благодаря, че ме осинови, когато бях на пет, и беше най-голямото вдъхновение, което едно дете може да има - това да има баща.“
2. Днес по време на игра с 2-годишната ми дъщеря се престорих, че заспивам. Тя ме покри с одеяло, потупа ме по гърба, а след това ме целуна нежно. Точно това правя аз, когато я завивам вечер. Колко много нашите деца ни гледат и се учат от действията ни.
3. Днес в старческия дом, в който работя, наблюдавах възрастна двойка, която се хранеше заедно. Прави това всеки ден. Те са женени от 63 години. Тя получи удар и не можеше да стои изправена, да яде, да говори или да прави нещо за себе си. За съпруга й не е необходимо да живее в дома, но той го прави просто за да бъде с нея. Всеки ден докато той се храни, храни и нея, седи до нея и я гледа по същия начин, както в деня на сватбата им. Неговата безусловна, неугасваща любов и лоялност са истинско вдъхновение.
4. Днес бившият ми съпруг ми предложи да се омъжа за него. Аз се съгласих. Оженихме се, когато бях на 19, разведохме се скоро след това, но не след дълго животът отново ни събра. Ще се омъжим след 2 седмици, на деня, в който можеше да празнуваме 16-та годишнина от първата ни сватба. Децата ни извикаха от радост, когато им съобщихме новината.
5. Когато слязох от колата, ти ми извика: „Грижи се за себе си, нали?“ Аз отговорих разсеяно: „Разбира се!“ Но след това гласът ти се промени и ми повтори: „Аз съм сериозен. Ти си важен за мен. Погрижи се за себе си.“ Нямаш представа колко много имах нужда от това. Твоето истинско приятелство.
6. Минаха осем години от деня, в който спрях да вземам наркотици и започнах да се грижа за по-малките си брат и сестра. Когато родителите ни загинаха в автомобилна катастрофа преди осем години, започнах да се грижа за тях – близнаци. Тази вечер аз (вече на 26 години) присъствам на дипломирането им за средно образование с горда усмивка на лицето си.
7. След като от години се боря с теглото си, аз се занимавам с наднорменото си тегло и днес. Моите деца, на възраст 5 и 7 години, взеха своите колела и караха заедно с мен, докато аз бягах и тренирах. Жена ми също започна да тренира. Децата бяха супер ентусиазирани за предстоящите състезания с мен и майка им. Теглото вече нямаше значение, защото осъзнах, че сме заедно и правим нещо като семейство.
8. Днес чаках пред къщата на приятеля ми половин час, преди да се прибера вкъщи. Тръгнах сърдита, а когато стигнах до вкъщи, отвътре чух смях. Моят депресиран брат, който не се е усмихвал от два месеца, се смееше докато гледаше видео в YouTube. До него седеше приятеля ми и държеше лаптопа. Не се бяхме разбрали точно къде да се срещнем, но когато видял брат ми да седи сам, той решил да му прави компания.
9. Бях затрупана от задължения около работа и училище, заедно с много лични проблеми, които се появиха в живота ми напоследък. В средата на този период получих имейл от жена, за която редовно работех като детегледачка. Тя ми каза, че малката й дъщеря, на която съм бавачка, изрязала моя снимка от новинарска статия и я залепила на стената над детското си креватче. Знаейки, че съм от такова значение, това малко момиченце ме накара да се усмихна дори и днес.
10. Днес на мястото, където работя всяка вечер, чаках възрастна двойка да си събере нещата. Жената продължаваше да забравя вещите си. Оказа се, че страда от болестта на Алцхаймер. Съпругът й беше толкова спокоен и разбран. Той никога не се ядоса и не й каза за нещата, които е забравила. Бях свидетелка на истинска любов.
НАЗАД