1. Предпочиташ да не разчиташ на чуждата помощ, а на себе си.
Хората могат да мислят, че им нямаш доверие, но това не е така. Просто усещаш как силите и способностите ти се развиват и им е нужно поле за изява. Затова приемаш всяка нова задача като ново предизвикателство. И доказателство за това е, че трупаш опит и умения.
2. Все по-често се замисляш за нещата, които не харесваш в себе си.
Това не значи, че критичността ти е прекалена. Това просто значи, че искаш да си наясно със слабостите си, за да можеш да ги преодолееш. Защото без промяна няма развитие. А именно развитието е смисълът на живота, нали? Стремежът да ставаме по-добрата версия на самите себе си...
3. Изпитваш нужда да прекъснеш ненужни взаимоотношения.
Това са взаимоотношенията с всички онези хора, които хабят от енергията и времето ти. Хора, с които общуването не ти носи нищо, но ти взима много. Хора, които са ти близки само на думи. Хора, които не са ти нужни...
4. Иска ти се да оползотворяваш по-смислено живота си.
Не че изпитваш неудовлетворение. Просто ти се иска да направиш всички онези неща, така дълго отлагани във времето. Може би да се запишеш на курсове по медитация. Или да учиш език. Или ти се иска да четеш повече. Или да помагаш в някой дом за възрастни хора... Просто ти се иска да правиш неща, които да оставят следа. В сърцето ти...
5. Критикуваш се за грешките, които допускаш.
Понякога дори твърде строго. Знаеш как иска да постъпваш във всяка ситуация и не можеш да си простиш, че невинаги го правиш. Просто защото забравяш, че всички сме хора. Всички грешим. И всички се учим. Това ни движи напред, нали?
Вървиш по на най-интересния, най-вълнуващия, най-истинския път! Пътят към себе си! Bon voyage!
НАЗАД