Наскоро с моите приятели обсъждахме темата:
Трябва ли едно момиче да преследва момчето, което харесва, за да се влюби и той в нея?
Може би е достатъчно той да знаe, че го харесвам и да не го насилвам да си пaдне по мен.
Сега разбирам колко нелепи и абсурдни са били мислите ни. Искам да вярвам, че той ще се влюби в мен, но ако той не иска да ми отдели време, то какво означава това?
Преследването не е забавно. Не ми харесва да чакам някой да ми пишe само за да се усмихна или просълзя. Не ми харесва и да изпипвам всичко по себе си за срещата ни, а той въобще да не се вълнува. Не ми харесва и да измислям тема на разговора, за да няма неловка тишина. Не искам само аз да полагам усилия.
Не ми харесва тази игра. Не искам да доказвам и колко ме е грижа за него. Искам някой да ме обикне такава, каквато съм, защото с години се превръщах в жената, която съм днес. Не бива да се старая за човек, който дори не иска да помръдне пръста си.
Гледам на връзките като приятелства. Не се старая да ги създавам. Ако ни е писано, то ще бъдем. Така е с много от приятелите ми. Решили сме да бъдем в живота на другия и го правим. Излизаме, забавляваме се и си говорим с часове, защото ни пука. Не пазим приятелствата ни от останалите и не се притесняваме да се загубим, защото това, което имаме е истинско. Ние сме се открили и се подкрепяме.
Ако трябва да съм честна, приятелствата ми винаги са били по-силни от връзките, защото така е било писано. Не е нужно да се боря за тях, да се доказвам или да се извинявам за различното си поведение.
Защото в даден момент, просто знаеш. Знаеш с кого искаш да прекарваш времето си. Знаеш какво искаш от живота, кой да е в него, на кого да обръщаш внимание. Ако някой не разбира това, то и преследването и борбата за някого е безполезна. Често това е и сигнал, че нещо не е така, както трябва. Може би сме самотни или ни е скучно. Търсим вълнение, но връзките не работят по този начин. В тях трябва да има двама.
Човекът, който не вижда колко си ценна, не си заслужава. Той не трябва да е в живота ти, няма нужда от времето ти и няма да ти даде нещо, което вече имаш.
НАЗАД