Аз съм Алиса в Страната на чудесата. Не ми ли вярвате? А аз толкова приличам на нея. Объркана съм, наивна съм, пия всякакви съмнителни субстанции и си организирам чаени партита в нас. И заек си имам. Мартенски.
И той, като всеки заек, бърза за някъде. За банята, за да ми изяде тапетите, за кухнята, за да ми опикае ъгловия диван, за хола, за да прегризе зарядното на телефона. Същински Мартенски заек, само дето го взех през май.
А аз, Алиса, се разхождам всекидневно в Огледалния свят и се оглеждам. Оглеждам се в изкривените физиономии, които виждам всеки ден. Оглеждам се и всеки ден все повече се разочаровам. Не беше така в книгата. Беше различно, цветно, забавно. Тук обаче е друго. Защо хората спряха да се усмихват?
Къде е табелата, на която пише „Изход“?
Искам да изляза, моля.
Не ми харесва тук! Не ми харесва човешката злоба, човешката завист ме кара да преглъщам на сухо, сивото ежедневие ме побърква, меркантилността ме задушава. И аз се смалявам, смалявам и накрая ще изчезна, преди да съм намерила табелата „Изход“.
Подаваш ми ръка? Сърдечно благодаря! Намери ли пътя към Изхода. Казваш ми, че решението на проблемите било в нас. Абе, ти да не четеш Паулу Коелю? Въобще не ми пробутвай тия изтъркани фрази. Забрави ли, че аз съм Алиса? Аз търся изходът, а не книги за взаимопомощ. Ако ми трябваха такива книги, щях да си напиша една и да спечеля милиони, като пробутвам на хората глупости, подредени в красиви изречения.
Да се върнем към хората. Защо хората не са човеци?
Защо заекът ми показва повече уважение и любов от повечето хора, които срещам всеки ден? Къде, за Бога, е табелата „Изход“? Предававам се, искам да сляза от тая земя. Тази изкривена, пречупена Огледална земя, където образа в огледалото е по-важен от това, което носиш в себе си.
Аз съм Алиса в Страната на чудесата. Страна, в която тютюнопушенето е по-важно от детската неграмотност. Страна, в която прегазват баба ти на пешеходната пътека. Страната, в която дават условна присъда за убийство на човек. Огледалната страна, в която огледалото стана по-важно от книгата. Заповядай в тази страна. Аз съм Алиса, приятно ми е! Искаш ли чаша чай?
НАЗАД