Уважаеми майки на децата със силна воля,
имам една мечта. Искам моето дете се събуди и през целия ден да няма нито една сълза и всичко да е сравнително спокойно. Това е една невероятна мечта. За съжаление, повечето дни, тя е далеч от реалността. Да отгледаш едно такова дете не е никак лесно.
Повечето дни вероятно ще ме видите как изминавам разстоянието от колата си до къщата, носейки малко дете като чувал с картофи. Можете ли да си визуализирате картинката? Чувал с картофи в едната ръка и три торби с покупки в другата. А през това време детето плаче.
Няма да повярвате в това, но е ядосан, защото не му позволих да кара колата. Да, той е едва 2-годишен, скоро ще навърши три и иска да кара. Иска да седне на шофьорската седалка и да завърти волана, да включи чистачките, да чуе звука на клаксона и да мига с фаровете.
Това е доста очарователно, освен ако не трябва да сте някъде навреме, разбира се.
Или ако някакъв непознат ви се кара, че сте позволили на детето си да мига с фаровете, защото „малкият ще счупи нещо и ще причини изхабяването на акумулатора ви". Благодаря ти, пич. Една майка никога не мисли за тези неща.
Освен носейки плачещо дете (оставете на страна шофирането), сигурно сте ме видели и в асансьора с него. Той лежеше на пода на асансьора, хлипайки сърцераздирателно. Ако се чудите защо, все още е разстроен, че не може да кара.
Сигурна съм, че можете да си представите какво си мислех в този момент, но все пак ще ви кажа. Мислех си колко неловко е да имаш малко дете, което се хвърля в истеричен емоционален срив през няколко часа. Мислех си как всички ме гледаха, чудейки се какво се е случило на това дете, за да изпитва такъв гняв.
Когато отглеждаш дете със силна воля.
Това са дните, в които се моля околните да не мислят, че съм най-лошата майка на света. Моля се да разберат, че съм съпричастна към много големите емоции на малкото ми дете повече от всеки друг. Моля се да разберат, че наистина се опитвам.
Отглеждането на дете със силна воля ще ви накара да правите това – да се молите. Насърчава ви да се опитвате да се справяте все по-усилено. И ви мотивира да сте съпричастни. Възпитанието на детето ми ме принуждава да виждам нещата през очите на едно малко момче, което просто иска да бъде като мама. Малко момче, което просто иска да живее свободно.
Той иска да се качи на плота в кухнята.
Да хвърля храна във въздуха.
Да се изпикае на пода.
От време на време да си похапва пръст и мръсотия.
Знаеш ли какви са добрите неща?
Повечето дни.
Повечето дни поведението на детето със силна воля ще тества търпението ви докрай. Ще направите всички неща правилно: ще сте съпричастни и търпеливи, ще прилагате положително родителство и нещата ще бъдат сравнително спокойни.
Някои дни обаче са трудни. Вие пак правите каквото трябва и въпреки това получавате гневни изблици. Повечето, разбира се, са запазени само за моментите, в които сте сред хора и всички ви гледат. Магазинът. Банката. Знаете, места, където има много хора.
Това са дните, в които трябва да сте изключително изобретателни. Тогава ставате по-търпеливи, отколкото сте си представяли. Прилагате всякакви хитрости, дори симпатизирате на желанието му да му купите бонбони.
„Вярвай ми. Наистина ми се иска да можем да си купим бонбони още сега, но не е хубаво“.
И през цялото време си мислите тайно, че наистина може да му дадете някакъв бонбон точно сега. Сериозно, само една хапна от някоя огромна вафла наистина ще помогне. Да, искала съм да се предам и да му позволя да яде бонбони и захар. Повече пъти, отколкото ми се иска.
Но ето какво...
Можете да направите всички правилни неща, да бъдете родител-шампион и да дадете най-доброто, на което сте способни и вашето малко дете ще слуша само понякога. То все още ще е невъздържано и понякога ще изпада в яростни състояния, защото точно това правят децата. Те се учат и изпитват всичко, за да разберат света. Те имат големи емоции, защото когато животът е нов, всичко е голямо.
Нормално е.
Нормално е.
Наистина, това е нормално.
Останете силни, майки на деца със силна воля.
Днес моето дете и аз ще се върнем у дома, защото имаме да вършим задачи. Днес отново ще иска да седне на предната седалка, да запали колата и да натисне всички забавни бутони. Той ще иска да направи всички забавни неща, които върши мама.
И днес ще го оставя.
Той ще бъде най-щастливото дете на света в продължение на 10 минути, докато включва и изключва радиото, върти волана, мига с фаровете и включва чистачките. Някой непознат вероятно ще ми направи забележка, но ще му кажа да си гледа работата.
НАЗАД