Музикантът, пацифистът, артистът, който искаше да промени света. Човекът, за когото мирът не беше просто хипи химера, а възможна реалност, която зависи единствено и само от нас. Мъжът, който докосна сърцата ни... за да остане в тях завинаги.
Нека си припомним някои от най-ценните мисли, които Джон Ленън ни завеща. Може би в тях ще открием разковничето как да се справим с предизвикателствата на сегашните смутни времена...
1. Всичко, от което се нуждаем, е любов...
Любовта е цвете, което трябва да оставиш да порасне.
Всичко е по-ясно, когато си влюбен.
Да се влюбиш е най-доброто освежаване в живота.
Получaваме дарa на любовта, но любовта е като ценно цвете. Не можеш просто да го приемеш, да го оставиш в саксията и да си мислиш, че то ще се грижи само за себе си. Ти трябва да продължаваш да го поливаш. Трябва да се грижиш за него и да го наторяваш.
Няма значение кого обичаш, къде обичаш, защо обичаш, кога обичаш и как обичаш. Важно е само, че обичаш.
2. Мечта, която мечтаеш сам, е просто мечта. Мечта, която мечтаете заедно, е реалност.
Превърни мечтата си в реалност. Ако искаш да спасиш Перу, спаси Перу. Възможно е да направиш всичко, но не и ако го оставиш на своите „лидери“. Не очаквай Картър или Рейгън, или Джон Ленън, или Йоко Оно, или Боб Дилън, или някой друг да дойдат и да го направят вместо теб. Трябва да го направиш ти самият.
3. Нашето общество се управлява от налудничави хора с налудничави цели.
Основното нещо, за което никой не задава въпроси, е защо толкова много хора използват наркотици под каквато и да е форма? Защо са ни нужни, за да живеем? Имам предвид, има ли нещо сбъркано в това общество, което ни поставя под такъв стрес, че не можем да живеем, без да му се опитваме да се защитим от влиянието му?
Собствеността не е 9/10 от закона. То е 9/10 от проблема.
4. Единственото, което казвам е: Дайте шанс на мира!
Ако всеки искаше мир, вместо още един телевизор, щеше да има мир.
Представи си, че всички хора живееха в мир. Може да кажеш, че съм мечтател, но аз не съм единственият. Надявам се, че някой ден и ти ще се присъединиш към нас и светът ще стане едно...
Ако някой си мисли, че любовта и мирът са клишета, които трябва да останат назад, в 60-те години, проблемът си е негов. Любовта и мирът са вечни.
Не вярвам в убийството, каквато и да е причината.
Има алтернатива на войната. И това е да останеш в леглото и си пуснеш дълга коса.
Живеем в свят, в който трябва да се крием, за да правим любов, докато насилието е там, навън, на дневна светлина.
Ако искаш мир, няма да го получиш чрез война.
Мирът не е нещо, което желаеш. Той е нещо, което създаваш, нещо, което си ти самият, или нещо, от което се отказваш.
Просто трябва да го обявим. По същия начин, по който обявяваме войната. Така трябва да обявим и мира...
5. Аз не искам да съм крал. Просто искам да съм истински.
Моята роля в обществото, както и на всеки артист и поет, е да се опита да изрази как се чувства. Не да казва на хората как да се чувстват. Не трябва да се опитва да бъде проповедник или лидер, а огледало на всички нас.
Талантът е способността да вярваш в успеха.
Ако да си свръх-егоцентричен, значи да вярвам в това, което правя, в моето изкуство и музика, тогава, при всичките ми уважения, наречете ме така... аз вярвам в това, което правя, и ще го кажа.
6. Не е нужно никой да ти казва кой си или какъв си. Ти си такъв, какъвто си!
Няма да променя начина, по който изглеждам или се чувствам, за да се харесам на някого.
Винаги съм бил откачалка. И просто съм се научил да живея с това.
Една част от мен смята, че не ставам за нищо, а друга смята, че съм всемогъщ.
Да се стараеш да угодиш на всички е невъзможно – ако се опитваш да правиш това, ще свършиш, без никой да те харесва. Просто трябва да вземеш решение кое, според теб, е най-доброто, и да го направиш.
Да си честен може да не ти донесе много приятели, но винаги ще ти донесе правилните.
Всички те обичат, когато си 2 метра под земята.
7. Вярвам във всичко, докато не се докаже обратното...
Вярвам във всичко, докато не се докаже обратното. Вярвам във феи, митове, дракони. Всички те съществуват, дори и само в собственото ти съзнание. Но кой казва, че мечтите и сънищата на се толкова реални, колкото е реално нашето тук и сега?
Сюрреализмът имаше огромен ефект върху мен, защото тогава осъзнах, че въображаемият свят в ума ми не беше лудост. За мен сюрреализмът е реалност.
8. Щастието е това, което чувстваш, когато не се чувстваш нещастен.
Ако всички можехме просто да сме щастливи със себе си и изборите, които хората около тях правят, светът щеше незабавно да стане едно по-добро място.
Когато правиш нещо доблестно или красиво, но никой не го забелязва, не се натъжавай. Слънцето изгрява всяка сутрин с красив спектакъл и все пак по-голяма част от неговата публика все още спи.
Времето, което ти е доставило удоволствие, докато си го губил, не е изгубено.
9. Животът е това, което се случва, докато си зает да си правиш планове.
Животът е много кратък и няма време за суетене и спорове, приятели мои.
Колкото повече разбирам, в толкова по-малко неща съм сигурен.
Няма проблеми, само решения.
Грешката е просто нещо сбъркано. Превръща се в грешка, когато не я поправиш.
Под слънцето няма нищо ново. Всички пътища водят към Рим. Но хората не могат да ти осигурят това, от което се нуждаеш. Аз не мога да те събудя. Ти трябва да се събудиш. Аз не мога да те излекувам. Ти трябва да се излекуваш.
Ти си оставен сам със себе си, през цялото време, каквото и да правиш. Трябва да откриеш твоя собствен Бог в твоя собствен храм. Защото Бог е частица във всеки от нас нас. Но всичко зависи от теб, приятелю...
Защо сме дошли на този свят? Със сигурност не за да живеем в болка и страх.
Вярвам, че времето лекува всички рани.
Накрая всичко ще бъде ОК. Ако не е ОК, значи не е свършило.
НАЗАД