Toва е една история за двама индийски гуру и най-важния житейски урок...
Единият гуру бил по-млад, бивш ученик на по-възрастния.
Всеки от тях си имал свое училище. Но младият имал хиляди ученици, а старият – само двайсетина.
Веднъж старият гуру отишъл при младия и го попитал:
– Мислиш ли, че знаеш повече от мен?
– Не, учителю – отвърнал скромно младият. – Ти знаеш повече, нали точно ти ме обучаваше.
– А мислиш ли, че преподаваш по-добре? – продължил да пита възрастният.
– Не, най-добрият учител в света си ти! – казал младият съвсем чистосърдечно.
– Как според теб идва мъдростта: с желанието или с възрастта? – не спирал да задава въпроси старият учител.
– Разбира се, че с възрастта. – отговорил младият.
– Тогава нищо не разбирам: защо твоите ученици са хиляди, а моите – само една шепа?
На което младият гуру отвърнал:
– Идват малко, може би защото очакваш да дойдат много. Аз не очаквам никого…
Автор: Хорхе Букай
НАЗАД