„Ако човек напредва уверено по пътя към мечтите си и има намерението да изживее живота, който си представя, то той ще постигне неочакван успех в близките часове.“ - Хенри Давид Торей
Имах мечти – мечти, които смятах, че никога няма да се превърнат в реалност.
Мечтата да публикувам книга, но винаги смятах, че не съм достатъчно добър писател; да бъда художник, и все пак не знаех как да хвана в ръцете си четка; да управлявам бизнес без да притежавам диплома за такова образование.
Много често в миналото ми оставях настрана тези мои мечти, чакайки всичко да бъде „абсолютно както трябва“ – най-подходящото време, подходящата обстановка, подходящата подготовка, необходимото образование или правилните идеи.
Ентусиазмът ми все гаснеше, светлината ми угасваше, а аз дори не можех да разбера защо. Причината беше, че нещо ме викаше, а аз го държах в кутия на най-горния рафт в гардероба ми.
Защо този глас толкова държеше да последвам една мечта, след като много добре знаех, че имам прекалено много други приоритети? Не осъзнаваше ли, че не съм достатъчно умен, богат, че си губех времето?
Явно мечтите ми са били по-мъдри от самия мен.
Те знаеха какво чувство на удовлетворение и страст ще изпитам, ако правя нещата, които обичам.
Те пазеха гърба ми.
Познаваха сърцето ми и нещата, които то искаше да изрази.
Те знаеха много по-добре, отколкото аз някога щях да успея да узная, какво би ми донесло наслада и щастие.
Е, превърнах слушането в своя мисия, и успях да постигна всяка една мечта за няколко години, стъпка по стъпка.
Всеки път, в който се чувствах зле или депресиран, стигах до заключението, че има само една основна причина: Не следвах целта си. Или бях несигурен относно каква е моята цел. Или ми се струваше невъзможно. А, когато имах наистина лоши дни, смеех да си помисля даже че „целта ми“ е пълна глупост.
Целта е пряко свързана с мечтите ни. Колкото повече следваме мечтите си, толкова по силно става усещането, че преследваме правилната цел.
Мислех си, че трябва да имам абсолютно ясен и конкретен план за постигането на мечтата ми – как ще я постигна и какво ще се случи.
Но накрая, вместо да пропилявам времето си чудейки се дали, как и кога би могло да се случи, ме озари мисълта, че трябва да се впусна в приключението.
Един нов, див свят, изпълнен със спонтанност, изненади и любоптство, се отвори за мен.
Ако приемах мечтите си прекалено на сериозно, имаше голяма вероятност да се чувствам като пълен провал. Когато вече имаше достатъчно място за изучаване на едно забавно приключение, държах мечтите си с по-отпусната ръка. Целия процес би могъл да е забавен.
Понякога, мечтите ми започваха да придобиват усещането за хоби или прищявка. На моменти отделях внимание на неща абсолютно случайно. Все още нямах усещането на пълно удовлетворение.
Осъзнах, че причината да нямам достатъчно време за постигане на мечтите ми, беше съзнанието ми, което прескачаше в бъдещето и се фокусираше конкретно върху крайния резултат:
„Няма начин да напиша цяла книга – това ще отнеме години ...“
„Ще ми бъде много приятно да се науча да рисувам, но всичко, което мога да правя са разни малки, разпилени драскотини ...“
„Винаги съм искал да започна свой собствен бизнес, но си нямам никаква идея откъде да започна ...“
Ако стоим в края на едно футболно игрище и искаме да ритнем топката толкова силно, че тя да отиде директно във вратата на противника, това е невъзможно.
Но научих, че ако подритвам топката постепенно, крачка след крачка – мога да постигна желаното и да имам успех.
Ето ви един план в три стъпки, който ще ви помогне да постигнете мечтиите си.
1. Започнете.
Попитайте се коя е първата и най-лесна стъпка, която можете да направите?
За мен може да е просто:
Намирам необходимия номер, вдигам телефона и се обаждам.
Приближавам се към платното, вдигам четката и рисувам най-малкото нещо на платното.
Отварям дневника и пиша в него пет минути, без да възспирам ръката си.
Обикновено, мечтата ни е прекалено развълнувана от нашето внимание към нея, но е благодарна за желанието ни да се запознаем с нея.
Нещо като – „Здравей! Чаках те! Толкова много се радвам да те видя.“ Въпреки че в началото може да изглежда нелепо – някак, когато направим тази първа стъпка, нещо в нас се пробужда. Започваме да се чувстваме все по-добре, благодарение на стартирането на едно ново начинание.
Не отлагайте мечтите си за някой друг момент. Те се мъчат да достигне до вас с причина. Знаят точно как може да ви послужат. Напълно са наясно от какво имате нужда.
Започнете, без да налагате върху себе си напрежение:
Какво, ако не е необходимо да съм добър, красив, или много продавам писател, за да натрупам един милион долара?
Какво, ако не е нужно да знам каквото и да е в началото, а се уча по пътя?
Какво, ако никой не знае за плана ми засега и го запазя само за себе си?
Не се тревожете за крайния резултат или за продукта, когато сте още в началото. Ще се занимавате с това после, на първо време просто започнете да действате.
2. Играйте
След като вече сте започнали, поддържайте усещането за игра. Правете го само защото чувствате, че е правилно. Правете го за елементарното и чисто усещане за удоволствие. Правете го, защото ви кара да се чувствате живи.
Играйте си, сякаш сте дете отново. Изцапайте си ръцете, бъдете разхвърляни, прецаквайте нещата – без дори да знаете какво точно правите, как го правите или къде ще ви отведе накрая.
Ами ако нямате нищо за губене?
Ами ако не е необходимо да има какъвто и да е смисъл?
Ами ако можете да поемате рискове?
Забавлявайте се с това, което правите, като малко дете.
3. Повторете
След като си поиграете, върнете се към първата стъпка и започнете всичко наново.
Това е най-важната стъпка: Става дума за това да си даде позволение да бъдете начинаещ отново. С времето, когато продължавате напред, ще станете експерт.
И даже когато вече сме експерти, все се намира по нещо ново, което научаваме. Така че в действителност, ние завинаги си оставаме начинаещи – все започваме от начало.
Е, ами ако все още не сте успели да планувате всичко?
Ако е възможно да се случи какво ли не?
Можете да продължавате да се свързвате с мечтата си, било то и само за няколко минути. Тези няколко минути не само ще ви дадат енергия и ще ви вдъхновят, но е и невероятно колко много можете да постигнете.
На стената ми има картина абсолютно винаги. Всеки ден или през ден, вдигам четката и добавям по нещо ново. Само една чертичка успява да ме мотивира да продължа напред. След не особено дълъг период от време – воала! Картината е завършена.
Да вървим по пътя към постигането на мечтите ни – това ни кара да се чувстваме невероятни.
Не спирайте да опитвате като следвате тези три стъпки. Ако непрекъснато срещате това, което ви „вика“, мечтите ви ще се разгърнат пред вас в пълния им блясък, съвсем естествено.
Какво казват мечтите ви? Умеете ли да слушате?
НАЗАД